Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Понеделник... или как се чакаха тролеите (статия) - Автомобили, България, Градски транспорт, Гражданско общество, София
Понеделник... или как се чакаха тролеите

Автор: Ива Коевска, понеделник, 15 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Започвам този израз на негодуванието си сравнително спокойна. И с ясното съзнание, че освен в България, това се случва и на други места по света. В Афганистан и в Нигерия, например. Но надали в Европейския съюз. Неизказаното, което се крие в моето пълно с омерзение „това”, всъщност са 50 минути, в които тролей 2 не дойде. В понеделник сутрин. А след това измина за 40 минути разстоянието от Хаджи Димитър до НДК. В едната посока.

Разбирам задръстванията. Разбирам, че София се пръска по шевовете. Има проблем с трафика. Само че се питам колко от шефовете вникват в проблема и не порязват подчинените за това, че чинно са изчакали адската машина на градския транспорт. Просто защото са избрали да се доверят на факта, че си плащат за услуга. И очакват да я получат. Точно както аз давам 2% от заплатата си за месечна карта и очаквам да пристигам на работа навреме. Вместо да се чудя пеша ли да ходя, или да си броя стотинките за такси, за да не ми отиде я отпуската, я месечното възнаграждение.

Чудя се къде се корени проблемът? И ми хрумва само един отговор. В некадърността и в безочието. На шофьорите от градския транспорт, които заплашиха да протестират за по-високи заплати при все по-кофти услуга. На управниците, които им дадоха жадуваното увеличение. На водачите на МПС, които упорито застават на средата на кръстовището с надеждата да минат на червено. На полицаите в кабинките, които си играят на дискотека със светофарите и хал-хабер си нямат какво се случва около тях. На общинарите, които си чешат носовете, докато започват поредното разклонение на метрото с обещанието да търпим до 2011 година, за да имаме подземна железница.

И колко точно трябва да търпим, докато излезем от категорията на Афганистан и Нигерия и влезем в Европейския съюз? Надали ще е достатъчно само метрото. Сигурно тук трябва да призова странната триглава ламя, чието вечно ненаситно туловище постоянно ни поглъща, да промени нещо. Или да стана юнакът, който ще отърве трите синджира роби навървени за всяка глава на чудовището?

Да, тук няма конструктивни предложения. Не, защото не съм активен член на гражданското общество. А защото поредното изпълнение от тази сутрин ме остави безмълвна. И сочеща с пръст, защото ми омръзна да си подавам и другата буза.

Ей, Богу. Чия е вината? Нямам представа. Но в крайна сметка ще излезе, че виновни са пътниците. Не за друго, а защото чакат вместо да вземат такси или маршрутка. А междувременно някой нагло ще пита защо хората не си купуват билети и се возят гратис. Защо ли? Защото нещата са свързани. Когато срещу парите си получаваш кофти услуга, разбираш, че няма смисъл да плащаш. И обратно – когато услугата се подобри, ставаш доволен и си цакаш. Като поп.

А междувременно чакаш, агресията се трупа и животът ти се съкращава. С неимоверно повече минути, отколкото закъснението ти е отнело от деня. И аз не мога да не попитам: „Кой ще ме компенсира за това?” А вас?






Допадна ли ви този материал? (27) (4) 4068 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.