Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Гъбена градина: Пачи крак (статия) - Биология, Микология, Гъби, Кулинария, Ядивни гъби
Гъбена градина: Пачи крак

Поредици: Гъбена градина

Автори: Константин Делчев, Ангел Генчев, четвъртък, 11 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Дойде време да обогатим гъбената градина с още една ядивна гъба, която макар и високо ценена както от гъбарите, така и от кулинарите, все пак не се нарежда сред най-широко популярните представители. Причина за последното е най-вече фактът, че пачият крак не се поддава добре на отглеждане в оранжерийни условия, и за любителите на тази не толкова екзотична, но ароматна гъба остава възможността да се наслаждават на диворастящите популации.

Самият пачи крак (Cantharellus cibarius) е по-разпространеният измежду двата вида в рода си - или поне беше преди последните промени в систематиката, обособяващи нов род и нов вид, до този момент считан за подвид именно на пачия крак. На външен вид представлява жълтеникаво-оранжева гъба, чиято гугла има силно неправилна форма - понякога изкривена дори под прав ъгъл спрямо земята, или много силно завита навътре, така че ресните се виждат единствено в участъка, който се спуска надолу по стъблото. На диаметър варира между 4 и 9 сантиметра, като с най-младите, съответно и малки по размер гъби следва да се внимава, тъй като отличителните белези на вида при тях са трудно различими. По принцип се счита, че пачият крак не разполага с отровни двойници, но може при невнимание да бъде сбъркан с горчивата миризливка (Omphalotus olearius, преди - Clitocybe illudens), която обаче е дървесна гъба (подобно на други видове от собствения си род), и най-сигурните белези за разграничаването и са вече споменатите реснички, спускащи се по пънчето, и цвета. Възможно е пачият крак да бъде разпознат и по мирис (характерен, гъбно-кайсиев аромат), но това не е белег, който работи за всички гъбари и гъби.

Пачият крак е твърда и устойчива гъба, чието появяване не е свързано така пряко с дъжда, колкото при челядинките, да речем, но за разлика от тях и не дава такива постоянни количества. Всъщност последното е и сериозна причина да не се отглежда оранжерийно - напълно е възможно да не даде реколта една или две години и дори да не оцелее, като е трудно да се прецени дали културата е загинала, или просто в момента не дава. В диво състояние се среща винаги близо до плитки корени, причината за което е характерна симбиоза и това обуславя факта, че понякога тези гъби образуват много груб кръг около някое дърво - който обаче не е в истинския смисъл на думата самодивски. Това е и втората причина на практика никой да не култивира пачия крак - нуждата от живо дърво - симбионт.

Веществото причинител на специфичния аромат на пачия крак не е известно, и по принцип гъбата не се слави с кой знае колко ценни за човешкия организъм съставки. За сметка на което е чест гост в редица деликатесни ястия. Тъй като е по-твърда и тежка гъба, изисква и по-сериозна обработка, която може да протече по няколко начина.

- Мариноване. Маринатите за пачи крак варират, но по принцип са бедни на силни подправки, защото самата гъба е достатъчно ароматна. В маринован вид, тази гъба може да се ползва в салати, солени палачинки или със студени меса, а самата марината е подходяща за овкусяване или прибавяне към ястия като борш.
- Задушаване. Използва се основно, ако след това гъбата ще бъде ползвана в гъбен омлет или гюведже, а също и гарнитура към тежки меса, като дивеч.
- Сушене. Пачият крак е една от лесно сушащите се гъби и може да се суши на открито, като понякога дори се ниже на връзки подобно на плодове за ошав, но без отделните парчета да се докосват. Сушените гъби могат да се направят или на гъбено брашно или след накисване във вода за поне час-час и половина да се ползват за готвене.

Също така сушен и смлян - или натрошен на ситни парченца - пачият крак сам по себе си може да служи като подправка в по-малки количества за най-разнообразни ястия, особено такива, съдържащи сирена или леки меса.






Допадна ли ви този материал? (31) (1) 20698 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.