|
Сивостен :: Кулинарни импресии: Свински котлет с винено-цитрусов сос (статия) - Каберне, Котлети, Кулинария, Рецепти, Свинско месо, Цитруси, Червено вино
 | |
 Моят специалитет са сладкишите. Месото ми е трудна материя, а с манджите имам относителен успех. Въпреки това обичам да се мотая около печката и да ръчкам в тенджерата или в тигана всичко, което обитава хладилника ми. Така, вместо да си подбера рецепта от Интернет, както напоследък правя, реших да се отдам на пълна кулинарна импровизация. След работа, пълна с ентусиазъм, се отправих към Пикадилито в Мола на Стамболийски. Подундурках се с бабите и дядовците, които по неведома причина излизат задължително в пиковите часове, и стигнах. На малко оранжево листче прилежно си бях записала да взема вино, тирбушон (тъй като към момента на пазаруването нямах), 2 пържоли, картофи, гъби, соев сос и няколко други дреболии.
В крайна сметка, докато подскачах в тролея, ми хрумна, че мога да избягам от класическата алкохолна съставка на маринатата и да пробвам с нещо по-нестандартно. Изборът ми падна върху мляко (преди години съм виждала майка ми да кисне в него черен дроб). Фантазията ми се развихри и започнах да планирам какво още да смеся с млякото. Докато размишлявах за вариации на тема марината и сос, гарнитурата поне беше ясна. И така стигнах до магазина. Оттам си тръгнах с около 50 лв. по-лека и с 2 свински котлета и бутилка южноафриканско каберне в торбата. Останалото са подробности. В пътуването към дома идеята ми окончателно се избистри и започна да изглежда все по-разумно.
За пържолите:
-2 свински котлета;
-мляко;
-мед;
-сол.
За соса*:
-масло;
-чаша червено вино;
-сок от половин лимон;
-сок от две мандарини;
-бахар;
-2 скилидки чесън;
-черен пипер на зърна;
-дафинов лист;
-сол;
-няколко зърна от нар.
За гарнитурата:
-картофи;
-връзка копър;
-масло;
-сол.
 Единственото нещо, в което не импровизирах, бяха картофите. Това ми вдъхна известен кураж, тъй като резултатът е труден за бъркане, и пристъпих към действие. Отворих виното, налях си чаша и се хванах за мръвките. В супермаркета помолих да отделят костта от месото, тъй като при пържене и печене на скара или на тиган около нея обикновено остава суров участък (ефект, който откровено ненавиждам). Взех двете парчета месо и леко ги начуках с дървена лъжица (по липса на чук), след което направих няколко ромбовидни прореза по повърхността им. Осолих ги леко и ги сложих да се киснат в мляко с мед. Известно време размишлявах дали да не добавя и лъжичка дижонска горчица в сместа, но се отказах.
Изцедих половин лимон и две мандарини в сокоизтисквачката и наизвадих от шкафа всички подправки, които ми се сториха добра идея. Сложих картофите да се варят и отидох да разцъкам малко Need for Speed: Undercover. Опитах и виното. За мое разочарование, напук на обещанието за плътен вкус и черешов привкус, моята напитка на боговете беше водниста и кисела. Няколко писти по-късно, картофите спряха да тропат по дъното на тенджерата, а водата извря дотолкова, че кипенето престана. Гостите ми от Южна Америка бяха готови за манипулации.
Беленето на горещ варен картоф е трудна работа. Изисква дълги нокти, търпение и нож. Докато подскачах наоколо и тихичко псувах наум, обелих компирите и ги нарязах на кубчета. Измих и нарязах на ситно копъра и го метнах при картофите. Добавих сол и се заех с по-интересната част от рецептата за гарнитурата. Стопих половин пакет масло в един тиган, пържих го няколко секунди и с него залях картофите. Пристъпих към бясно бъркане, докато всичката мазнина се поеме и разпредели хомогенно. Воала, казах си аз и започнах да ям гарнитура направо от стъклената купа.
 Загрях по-голям тиган и метнах пържолите върху него. Без мазнина и без да сипвам от маринатата. В мен започна да се надига паника, когато от млякото и меда се образува тънка черна ципа. За щастие, тя падна. Месото започна да побелява приятно и пристъпих към редовно обръщане на котлетите. Аз лично предпочитам месото ми да не квичи от чинията, затова избягвам от него да тече розов или червен сос при разрязване. С други думи – добре изпекох котлетите на тигана. Разпределих ги в две чинии и в същия тиган стопих малка бучка масло. Залях я с чашата разочароващо вино. Изчаках го да заври и да запръска по изчистената ми печка с малки лилавеникави пръски и добавих изцедения сок от лимон и мандарини. Поръсих с малко сол. Хвърлих вътре две разрязани и леко смачкани скилидки чесън и с няколко вещерски жеста изстрелях във врящата смес три зърна бахар, двайсетина зърна черен пипер, няколко дафинови листа и 5 зърна нар. Притиснах зърната нар в стената на тигана, за да пуснат сок и продължих да бъркам. До сгъстяване. В един момент ми писна (тъй като до сгъстяване винаги ми звучи много относително) и дръпнах соса от огъня. Прецедих го с цедката за чай в една чаша (по липса на сосиера) и се заех с аранжиране на чиниите.
Котлетите вече бяха удобно настанени в единия ъгъл. Насипах известно количество картофена гарнитура и започнах методично да заливам и мажа месото със соса. В първия момент не пое винената смес, но няколко минути по-късно чинията вече беше суха. Намазах и залях пържолите още веднъж и... Започна голямото плюскане.
Снимки няма поради скоростно унищожаване на кулинарната импресия.
----
*В първоначалната ми идея сосът включваше и горчица, която да се противопостави на сладкия вкус от меда в млякото. Впоследствие обаче се отказах и от тази хрумка. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
