Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Клод Шенон (1916-2001) (статия) - Информатика, Криптография, Математика, Теория на информацията, Биография, История
Клод Шенон (1916-2001)

Поредици: Бележити учени

Автор: Константин Делчев, неделя, 07 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Информатиката, въпреки че почти всеки в Западния свят се ползва от нея ежедневно и ежечасно, рядко успява да направи героите си известни на широката публика. Като че е минало е твърде малко време от модерните й основи, а пък и твърде често е трудно да обясниш какво е фундаменталното и значимото на нещо, което нито кара градовете да изчезват от картата, нито се мъчи да обясни началото на Вселената, или пък да търси онова "липсващо звено" в еволюцията на човека, което вече липсва основно в главите на разните шарлатани. Теорията на информацията е едно от тези неща - на пръв поглед суха и схоластична, измерваща странно нещо като това точно колко информация е минала по жицата или търсеща метод двама човека поотделно да не знаят нищо, а заедно - всичко. Няма да се пънем да обясняваме колко погрешна е една такава бегла представа, ще се задоволим единствено да изтъкнем това, че и криптографията и шумозащитното кодиране почиват в една голяма своя част именно върху Теорията на информацията и ще се фокусираме върху нейния пионер - Клод Елууд Шенон.

Роден в Мичиган, през 1916 година, Шенон завършва тамошния университет само на двадесет, след което продължава научната си кариера в MIT (Massachusetts Institute of Technologies), където веднага му поверяват "диференциалния анализатор" - едно механично изчислитено устройство, пълно с валяци и зъбни колела, но въпреки това – доста модерно за времето си. Той се утвърждава като талантлив и способен инженер и изчислител още същата година, с дипломната си работа, моделираща за първи път циклите на диференциалния анализатор с помощта на апарат от Булевата алгебра. По-късно Хауард Гарднър и след него Роузен ще нарекат този му труд „най-прочутата магистрантска работа на двадесети век”, при това – с пълно право, защото тя освен че дава началото на нова епоха, прави и автора си значимо име в науката. Той е високо награден заради нея и продължава работата си върху математическо моделиране в генетиката, като завършва докторат през 1940 година.

Известността му вече го е направила чест гост на разнообразни научни форуми, поканен е за научен сътрудник на Институтът за Напреднали Излседвания, основан от самият Херман Вайл и вече се познава с имена като Джон Фон Нойман и дори Айнщайн. По-късно, те двамата ще станат едни от най-значимите участници в проект "Манхатан", но самият Шенон преминава на работа в лабораториите "Бел", където до края на войната се занимава върху въпроси касаещи криптографията и ефективното предаване на информация, открива връзка между телефонните мрежи и булевата алгебра и постепенно след края на Втората световна война, се прехвърля към все по-теоретични и фундаментални въпроси, касаещи разбирането и моделирането на обемите от информация. През 1948 година тези му усилия резултират в още един класически труд – A Mathematical Theory of Communication ("Математическа теория на комуникацията"), първо като серия от статии, а после и като книга, в съавторство с Уорън Уивър. Макар че най-често заглавието бива споменавано с това, че там за първи път е въведен битът, неговият най-голям принос е въвеждането на вероятностен апарат при изучаването на информацията и формулирането на закона за капацитет на Гаусов канал, който в крайна сметка дава максималното количество информация, способно да премине за единица време – много по-важни и значими постижения.

На следващата година, изпод перото на Шенон излиза и още един труд, който този път решава важният криптографски проблем за класифицирането на теоретично неразбиваемите шифри. С помощта на методи, които вече са видяни в "Математическа теория... " Шенон доказва, че при тях ключът трябва да надминава по обем откритото съобщение и така на практика се оказва, че вече известният, one-time pad, или "еднократната подложка" е оптимален при необходимост от абсолютна сигурност. Резултатът, оказва се, е един факт, доста обезкуражителен за някои негови колеги, но както самият Шенон по-късно казва, той е мотивиран единствено от „желанието да разбере как са устроени нещата”, което особено в математиката далеч не винаги е така, както математиците искат.

На гребена на вълната, Шенон продължава работата си в "Бел" и през петдесетте години, когато пак той е един от пионерите на изкуствения интелект, създавайки електронната мишка Тезей. Тромаво и архаично от днешна гледна точка, това устройство е способно да намира изхода от лабиринт, да го запаметява и дори ако е на непознато място, да търси, докато не намери клетка, в която вече е била. Тази на пръв поглед тривиална задача, която в чисто софтуерния си вариант е чест гост в часовете по информатика, тогава, заедно с още няколко машини и експерименти е една от основите на изкуствения интелект – първото самообучаващо се устройство.

Втората половина на петдесетте, Клод Шенон отново започва работа в MIT, без да прекъсва връзките си с "Бел" още известно време и продължава активна научна дейност до 1966 г., а дванадесет години по-късно емеритира като професор.

Като човек, Клод Шенон е не по-малко забележителна личност. С интерес към науката, породен не от друго, а от фундаменталната жажда за знание, той е способен да се хвърля с ентусиазъм в заниманията си, но и да извлича искрено удоволствие от работата си. Жени се млад, за своя колежка, която макар да остава в сянката му, го подкрепя напълно до краят на живота му, обича забавленията и редува сериозната дейност с редица странични и често детинско-откачени. Измежду тях са машина за подреждане на кубчето на Рубик, моторизираното пого и естествено, фризбито, задвижвано от ракетна тяга, по-късни версии, на които, правени от различни ентусиасти, носят шеговитото название "Ентърпрайз", въпреки съмнителната прилика. Често разказван за него анекдот е и как жонглирал по коридорите на "Бел", качен на моноциклет, и неслучайно спомените на негови колеги го сочат като извънредно жизнерадостен човек. Доживява до 2001 година, но голямата трагедия на живота му е, че заради коварната болест на Алцхаймер не успява напълно да разбере огромното значение, което придобиват неговите открития за обикновения човек.






Допадна ли ви този материал? (19) (3) 12321 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (72) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.