|
Сивостен :: Да откраднеш залък от устата на дете (статия) - България, Гражданско общество
 | |
Да крадеш от най-онеправданите – настанените в дом за лишени от родителска грижа деца. Не мога да се сетя по-гнусно престъпление от това да вземеш на малкото невинно същество залъка от устата, още повече, когато няма мама и татко, които да се погрижат за него. Всъщност и в класическата литература велики мислители не са си помисляли за нещо по-долно и пошло. Един Жавер, който в шеговитото стихче може да е прост милиционер, в литературата е готов да посвети живота си на разкриването и наказването на подобна постъпка. Па макар и да преследва невинен. А в реалността на нашата мила родина всичко това минава под знаменателя на онази поредица от негативни новини и то не като най-страшната.
Правилно се досетихте – поводът е онзи временен доставчик на плодове и зеленчуци, който е обявявал двойни и тройни цени сравнени с тези на пазара на домовете за сираци. И е прибирал сумите в продължение на цели два месеца. Причината е и онзи постоянен такъв, който изненадващо щом се появяват камерите нормализира цените, които са били с малко, но пак завишени. И то пак спрямо тези в търговската мрежа. И сте прави ако мислите, че това не е просто поредното източване на държавни средства – то се преживява, все пак бъркат в моя и твоя джоб, читателю, което е неприятно, но не чак толкоз гнъсно. Е теоретично кражбата е от нашия джоб, но в условията на ограничен бюджет, когато купуваш скъпо, купуваш по-малко. И даваш на децата по-малко, не толкова разнообразно и каквото е най-евтино, че да има за всички.
Така че си е точно да вземеш залъка от сираче, да ме прощава наказателния кодекс, което трябва да се наказва. Сурово, много по-сурово от всяко друго присвояване, източване, измама и ни-нам-си-к’во-си. А всъщност въпросът е дори още по-абсурден. Защо за две десетилетия родната изпълнителна власт не осъзнава, че с външен изпълнител, концесионер, доставчик или някаква друга форма на бандитската фауна не става (не ме разбирайте грешно – има и свестни, но те просто не печелят търгове). Дайте им на хората един камион и ги пуснете да пазаруват от борсата сами. Ще излезе къде-къде по-евтино. На държавата. И ще има и още някоя стотинка за тези деца, от които и без това сте вдигнали ръце.
Освен да започваме да даряваме не само телевизори, книги и дрешки, ами и храна. Дайте ни едно данъчно облекчение и се занимавайте там с важните държавни и европейски дела, ние обикновените люде поне имаме съвест. Вкарвайте си там поредния бандюга за пореден път в затвора, за да го пуснете след два месеца. Или ако случайно го осъдите да го пускате в отпуска и защото отборът му бил спечелил някакъв турнир. Отчитайте си намаляване на разкриваемостта на престъпленията с един процент, което не било много, но било притеснително. И оставете домовете за сираци в по-добри ръце. Защото дори онези от нас, на които ни липсва, имаме в достатъчни размери, че да не посягаме на децата.
И ако това е начинът, на човек му остава само да се запита – а всъщност имаме ли нужда от държава? Онези, които отдавна се изнесоха си отговориха, отговориха и на нас – да, ама не тази. Емигрантите чакат съвсем да свършат парите, за да вземат решение да се върнат, посланика в Испания вчера гордо заяви, че като свършели и последния евроцент чукат на вратата на посолството, за да се приберат на родна земя. Ами господине, вие зададохте ли си въпроса, защо го правят, когато напече яйцето? Не? Е ето ви по-горе един от отговорите, при това може би на не най-важният въпрос, поне според подредбата на новинарската емисия. Но затова пък достатъчно важен за онези, които имат съвест. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
