Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Def Leppard - Songs from the Sparkle Lounge (2008) (ревю) - Рок, Хард рок, Def Leppard, Нови албуми
Def Leppard - Songs from the Sparkle Lounge (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 05 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Def Leppard - Songs from the Sparkle Lounge
Universal, 2008

Line-up:
Rick Savage - bass guitar, guitar, vocals
Joe Elliott - vocals
Rick Allen - drums, vocals
Phil Collen - guitar, vocals
Vivian Campbell - guitar, vocals

Tracklist:
1. Go; 2. Nine Lives; 3. C'mon C'mon; 4. Love; 5. Tomorrow; 6. Cruise Control; 7. Hallucinate; 8. Only the Good Die Young; 9. Bad Actress; 10. Come Undone; 11. Gotta Let It Go

След албуми като „Euphoria” и „X”, които меко казано не се приеха добре от почитателите на британците от Def Leppard, новината, че подготвят нов материал се прие с голяма доза скептицизъм. Даже на не едно и две места се появиха съмнения, дали бандата не се е изчерпала откъм вдъхновение или пък са се отдали на толкова популярното за натрупалите известност групи експериментиране. Основният въпрос, който стоеше на дневен ред, бе – могат ли изобщо Def Leppard да направят стойностен материал. Отговорът, който Джо Елиът, Рик Савидж, Рик Алън и компания дадоха е безспорно положителен – могат.

А всъщност вече беше време да си поизчеткат зацапаното от всички албуми от „Slang” насам реноме. Нека си го кажем честно, „X” беше не просто разочарование, а пълна боза. За банда направила класики като „Hysteria” или пък „Pyromania”, комерсиалният поп-рок звучеше като да туриш на свинче звънче. Така че приятната изненада наречена „Songs From The Sparkle Lounge”, по името на бекстейдж секцията, където репетират, бе повече от задължителна след повече от десетилетие мъчение. Още повече, че новият албум, някак отдалечно напомня на „Adrenalize” и вече споменатият „Hysteria”. Което, заедно с факта, че песните са изцяло нови, достатъчно уникални и безспорно запомнящи се е просто поредната добра новина за ценителите.

Започваме с малко технично, може би леко източно звучащо интро за да влезем в „Go”. Песен която ме изненада с това, че точно когато започва да звучи леко монотонно бива разнообразявана от мелодията на интрото или пък доста приятното бавнотемпово соло към края. Всъщност откриващата песен има точната доза от онзи позабравен дух. Лошото е, че след тази приятна изненада идва малко кънтри рок експериментиране, иначе казано – „Nine Lives”. Песента може да има своите положителни моменти, но хайде моля ви – рок банда и кънтри певец като Тим Макгроу... Звучи толкова несериозно написано, колкото е несериозно и записаното на диска.

Слава богу, следва „C’mon C’mon”, която да вкара малко адреналин във вените. Рок от висока класа, последван от баладата „Love” – доста прилична, но не и нещо, което ще се помни дълго време. Все пак и липсва нещо... И отново се връщаме в края на 80-те с „Tommorow” и следващата я „Cruise Control”. Може би единственото, което им липсва е онази допълнителна искрица енергия, която имаха по онова време.

След две добри песни идват две по-скоро незабележими, сами по себе си достатъчно рокаджийски и енергични, но без да блестят с нещо особено. Иде реч за „Hallucinate” и „Only The Good Die Young”, като на втората може би основното достойнство е, че ни подгрява за „Bad Actress”, която отново ни запраща в началото на 90-те като звучене. И като че ли за първи път в „Songs From The Sparkle Lounge” го прави с необходимата енергия, жар и дух. Следва „Come Undone” – запомняща се песен, донякъде наподобяваща първата от албума. Последната обаче - „Gotta Let It Go” не разбрах точно какво прави в този албум. Доста спорна песен като изключим последните две минути. Поне наистина ме убеди че е време да оставям албума. Шегата настрана, но наистина нямаше смисъл от парче, което виси някак отвън тавата.

С изключение на няколкото забележки, като например недотам необходимото експериментиране с „Nine Lives” и странното усещане, че песните са записвани по-скоро чисто технически, но без онзи вътрешен плам, остава само една негативна страна на албума – под четиридесет минути е. И въпреки няколкото дребни негатива си мисля, че слушането му си заслужава всяка една секунда от тях. Да се надяваме от сега нататък винаги да е така.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 2691 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.