Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: In Memoriam: Леон Даниел (статия) - Леон Даниел
In Memoriam: Леон Даниел

Автор: Константин Делчев, сряда, 03 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Други; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

На втори декември, на осемедесет и една годишна възраст, от този свят си отиде големият театрален режисьор Леон Даниел. Роденият в Русе на 17 февруари 1927 г, режисьор дебютира в родния си град с „Еснафи” на Максим Горки, за да премине през десетки запомнящи се заглавия във впечатляващата си кариера, която е и причината да бъде награден с орден „Стара планина” първа степен за цялостната си заслуга към българското изкуство. Смъртта отне на България не само един от най-значимите театрали, които е имала, но донесе и краят на цяла една епоха в родното сценично изкуство. Епоха на бунт срещу стереотипите и бутафорната естетика.

Въпреки че завършва в Ленинградския държавен театрален институт през 1952, Леон Даниел не се превръща в поредния конформен и безличен режисьор, дори напротив – той е един от онези, които се осмеляват да вдъхнат нов живот на Българския театър и логично съвсем скоро след дипломирането му той започва да бъде обвиняван в лансиране на неподходящи (по тогавашните стандарти) автори и идеи, в прекалено елитарен подход, дори в ужасното за тогава откъсване от работническата класа и нейните културни потребности. Така в първите си години той често сменя театри, дори напуска по свое желание Бургаския драматичен театър, но не се пречупва в калъпа на изкуствено наложени ограничения и постепенно успява да си извоюва име с редица впечатляващи постановки като „Хамлет”, „Вишнева градина” и „Дванадесета нощ”.

Активният му творчески период продължава чак до втората половина на деветдесетте години, през които ще бъдат запомнени двете пиеси на Бърнард Шоу, поставени от него съответно в Младежкия и Народния Театър – „Професията на мисис Уорън” и „Пигмалион”. Негова е и заслугата за първи път на българска сцена да се появи Самюел Бекет – „В очакване на Годо” (1988). Огромният му талант е признат на редица театрални фестивали, където спектаклите му са бурно аплодирани, а най-значимото му международно отличие е наградата, която получава от Френската национална академия по изкуствата.

Със смъртта на Леон Даниел се затвори една от най-светлите страници в историята на българския театър. Отиде си не само един гениален творец, но и интелектуалец с голяма ерудиция и забележителна личност. Поклон пред светлата му памет.






Допадна ли ви този материал? (8) (0) 2931 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.