Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Доналд Уестлейк: "Роден богат" (ревю) - Доналд Уестлейк, Криминален роман, Трилър, "The Road to Ruin", Американска литература, Нови книги
Доналд Уестлейк: "Роден богат"

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 02 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Какво отличава "Роден богат" от останалите криминални трилъри? Не е толкова трудно да се забележи, че историята, която Уестлейк разказва, можем да прочетем в почти всеки вестник. Особено през последните години. Е, с изключение на лудата банда на Дортмундър. Иначе и в реалния свят не са непознати шефове на фирми, които ги източват с цел лично обогатяване, повличайки надолу акционери, работници, доставчици и цялата останала свързана с дейността фауна, когато балонът се спука. Та целта на веселата престъпна компания този път е един подобен типаж.

На пръв прочит звучи скучно, дори банално. И щеше да е, ако не беше написана в специфичния и вече познат ни от "Банда" стил на автора. Уникалният хумор добавя онази щипка удоволствие, което превръща романа от поредното леко четиво в достоен член на колекцията "Кралете на трилъра". Естествено и образите - едновременно доста познати и близки, без в същото време да изгубят разпознаваемостта и собственото си излъчване. Диалогът, колкото и странно да прозвучи, също е убедителен, макар и абсурден на места, което лесно може да се отдаде на желанието на автора да го направи достатъчно забавен.

Всъщност именно в този елемент, освен основната сила, е и преживяемата, но затова пък далеч не незабележима слабост. На моменти Уестлейк преминава онази граница на приятната и оригинална закачливост и звучи сякаш се опитва да оригиналничи. И по-лошото е, че на този дефект читателят се натъква още в първите страници и може доста бързо да се откаже от прочитането на остатъка. Където всъщност нещата скоро се нормализират. Все пак подобен недостатък е малко необясним на фона на първата книга с приключенията на Дортмундър и компания.

Ако се абстрахираме от това бих казал, че "Роден богат" е едно от наистина добрите четива от жанра, а съм чел доста от най-добрите. Е, не може да си съперничи например с Реймънд Чандлър, но пък и времето, по което пише, е съвсем различно. Може би след години, когато не звучи толкова модерно, ще заеме полагаемото си място измежду избраните книги от криминалния трилър, но към момента все пак остава просто добро четиво, дори много добро.

Или с думи прости, ако ви се чете задъхано крими, което да ви отвлече за малко от всекидневните проблеми и да ви накара да се усмихнете, то "Роден богат" е точният избор. И все пак е хубаво човек да прочете и "Банда", защото иначе се губи една идея от чара на книгата. Не ме разбирайте погрешно - чете се, чете се приятно, чете се и самостоятелно, но в комплект удоволствието е по-пълно.

--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3734 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.