Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Дмитрий Иванович Менделеев (1834-1907) (статия) - Химия, Биография, История
Дмитрий Иванович Менделеев (1834-1907)

Поредици: Бележити учени

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 01 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Дмитрий Иванович Менделеев е роден в Тоболск, Сибир, на 7 февруари 1834 г. Бележитият учен е най-малкият от четиринадесет деца. Или, по-точно – между единадесет и седемнадесет, в зависимост от използваният източник, тъй като точният брой на братята и сестрите му е все още предмет на диспут в историческите среди. За разлика от много от учените от своето време, Менделеев има заможен произход - семейството на майка му Мария притежава стъкларска фабрика, която тя започва да управлява след смъртта на съпруга си, Иван Павлович Менделеев - образован човек и директор на местната гимназия.

Като малък Дмитрий е любимец на майка си и получава толкова подкрепа и възможности да преследва целите си, колкото семейството изобщо може да си позволи. Тя започва да спестява пари още в ранното му детство, за да може да го изпрати в университет. Младият Менделеев също допринася за това отношение с безкрайните часове, които прекарва във фабриката, помагайки на семейния бизнес. Освен от отношението на майка си и занятието на баща си, Дмитрий е в немалка степен повлиян и от Бесаргин, съпруг на сестра му Олга и изгонен в Сибир декабрист, който, забелязвайки желанието на момчето да се образова, започва да го учи и да го запознава с най-новото в науката.

Втората голяма трагедия на семейството настъпва, когато Менделеев е на четиринадесет години. Семейната фабрика е застигната от пожар – огнената стихия я унищожава напълно. Не се намират достатъчно средства, за да я възстановят, и изведнъж, от заможни, роднините на младият Дмитрий се превръщат в бедни. Това, обаче, не пречи на майката Мария да продължава да мечтае за по-добро бъдеще за сина си. Вече било видно, че Менделеев има необичайни заложби, учи бързо и лесно, така че Мария Менделеева и Бесаргин започват да помагат на момчето и да го убеждават да подобри оценките си в гимназията. Нелека задача, имайки предвид, че Дмитрий счита доста от предметите за загуба на време, и не обръща внимание на предмети като история или латински.

Все пак постига успех на гимназиалните си изпити, и започва да се подготвя за университета. Вероятно именно този период от живота му го кара по-късно да заяви, че „можем да живеем в наши дни без Платон, но двойно повече Нютони са необходими, за да разкрием тайните на природата и да започнем да живеем в хармония със законите й”

Все пак, през 1849 г. семейството му напуска родните места и се преселва в Москва, където Дмитрий и майка му са застигнати от поредното разочарование – местният университет в този момент не приема студенти, родени извън Москва. Менделеев, съответно, не бива приет. На този етап именно майчината любов и амбиции помагат на бъдещия учен да достигне върховете на световната наука. Мария за пореден път не се отказва, и взима решение за още едно преместване. Този път в Санкт Петербург, където обаче се сблъскват със същите административни пречки. Съдбата се намесва, и ги среща с приятел на баща му Иван от времето, когато е работил в педагогическия институт. Именно той помага на Дмитрий да се яви на изпитите, които успява да вземе – не особено блестящо, но достатъчно добре, за да бъде приет, макар и с учителски профил. И така, след десетки перипетии, през 1850 г. бъдещият баща на периодичната таблица на елементите влиза в университета.

Въпреки че учението му върви добре, престоят в университета не минава без проблеми. Менделеев заболява в трети курс, и се налага да прекара последната година на легло. Въпреки че успява да завърши, при това с най-добрия успех, се налага да се премести. Докторът, поставил диагнозата “туберкулоза”, му съобщава, че ако не го направи, няма да изкара дори двете години, които би могъл да преживее на точното място. Менделеев решава, че трябва да вземе мерки и да продължи да живее колкото се може повече, и се мести в Симферопол, град на Кримския полуостров, където започва да преподава в местната гимназия. Въпреки двугодишната прогноза Менделеев бързо се възстановява, и в края на този период докторите не откриват и помен от туберкулоза.

Менделеев се завръща в Санкт Петербург, за да защити магистърска степен. През 1859 г. бива изпратен да учи в чужбина, като между 1859 и 1861 г. се занимава, заедно с Рено в Париж, с плътността на газовете, както и с работа по спектроскопа, заедно с Кирхов в Хайделберг. По това време се заражда и теорията му за „абсолютната точка на кипене”, която по-късно става известна като критична температура. Именно престоят му в чужбина и контактите с множество изтъкнатите умове по това време му дават може би последния и най-голям тласък в живота.

Всяко пътуване, обаче, трябва да има своят край. Менделеев се завръща в Русия, за да стане през 1863 г. професор по химия в Технологичния институт, а през 1866г. да заеме същото място в университета в Санкт Петербург. С дисертацията си на тема „Смесване на вода с алкохол” успява да защити и докторска степен. По това време Менделеев се отдава почти изцяло на преподаването. По-голяма част от работата му, включително най-големият му успех – периодичната таблица – се ражда в свободното му време.

През 1890 г. Менделеев напуска университета по политически причини. Въпреки това, продължава да работи с доста голям устрем, характерен за целия му живот. От първата си публикация през 1854 г. на тема „Химически анализ на проба от Финландия” до последния си „Проект за училище за учители”, Менделеев публикува над двеста и петдесет материала с откритията си, теориите си и вярванията си.

Всъщност, Менделеев далеч не се занимава само с теорията. Прекарва доста време в размисли и опити да я приложи на практика, което води до доста открития в областта на агрохимията, рафинирането на петрол и извличането на минерали. Освен това, работи на обществения фронт, като създава Руското химическо дружество, чиято идея, освен да обедини химиците в Русия, е да помага на руската наука да комуникира и обменя идеи с останалата част на света, както и прави в доста голяма степен. На изследванията му върху свойствата на газовете при високо и ниско налягане пък се базира изобретяването на нов, много по-точен, барометър, както и последвалите изследвания в областта на метеорологията.

Така че дейността на Менделеев далеч не свършва с периодичният закон и периодичната таблица, макар че те безспорно да са най-големият му успех. За да стигне до извода, че свойствата на простите вещества, както и съставът и свойствата на техните съединения, се намират в периодична зависимост от стойността на атомните тегла на елементите, и да подреди елементите в таблица, която отчита тази периодичност на свойствата, на Менделеев са му необходими цели тринадесет години. Започвайки работата като опит да въдвори ред в хаоса, който да му помага в изследванията, той събира множество информация от различни източници, за да дефинира впоследствие тази концепция. Забележително е, че всъщност именно руският учен е един от първите, които въвеждат този подход, който е основа на модерната наука – да се използват не само собствени изследвания, а и такива на съвременници, с които (в неговия случай) Менделеев поддържал доста активна кореспонденция.

Естествено, като всеки закон, и периодичният се ражда постепенно. Въпреки че по това време се провеждат няколко независими подобни изследвания, Менделеев разполага с повече информация от останалите, и през 1869 г. успява да опише подробно повече от шестдесет елемента. През същата година прави и презентация пред Руското химическо дружество на тема „Съотношение между свойствата и атомното тегло на елементите”. Там стъпва на следните основни взаимовръзки, които е открил, а именно: че ако бъдат подредени според атомните си тегла, елементите проявяват очевидна периодичност на свойствата си; също че елементите със сходни химични свойства или имат близки атомни тегла (напр. Pt, Ir, Os), или същите нарастват регулярно (K, Ru, Cs).

Освен това показва, че подредбата на елементите или групи от елементи според атомните им тегла е в пряка взаимовръзка с тяхната валентност, и до известна степен – с някои отличителни химични свойства, както по най-добър начин се вижда при Li, Be, Ba, C, N, O и Sn. Също така показва, че най-разпространените елементи имат малки атомни тегла. Не само това, но и дефинира корелацията между големината на атомното тегло и характера на елементите; заявявайки, че трябва да очакваме откриването на много нови елементи – например, подобни на алуминия и силикона, които биха били с атомни тегла между 65 и 75. Завършва с това, че атомните тегла на елементите могат да бъдат определени в известни граници спрямо тези на съседните им елементи, и слага точка с това, че някои характеристики на елементите могат да бъдат предсказани само на база на атомните им тегла.

През 1870 г. Менделеев отива още по-далеч с концепцията си и предсказва свойствата на някои все още неоткрити елементи. Въпреки недоверието в научните среди, той се оказва забележително прав и критиците му замлъкват, когато през 1875 г. е открит галият. Другите два предсказани от руския учен елементи също вече са открити, и свойствата им отново са в забележителна степен подобни на описаните от Менделеев.

До края на живота си Дмитрий Менделеев се занимава с основно с научно-обществена дейност. Според неговите собствени думи, е изживял един добър живот, който в крайна сметка е довел до постигане на вътрешен мир със самия себе си. Може би това е спомогнало да си отиде мирно, тихо и безболезнено на 20 януари 1907 г.






Допадна ли ви този материал? (53) (1) 8321 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.