Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Le Concile de pierre (2006) (ревю) - Гийом Никлу, Жан-Кристоф Гранж, Стефан Кабел, Драма, Мистика, Приключенски, Катрин Деньов, Моника Бе
Le Concile de pierre (2006)

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 01 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Във Франция нормални филми се правят по-скоро по изключение, останалите са или висша проява на гениалност или на негледаема ексцентричност. И трите варианта доста често водят до добри продукции, но за жалост има и изключения. Едно от тях е „Съветът на камъка”. Едновременно бягащ от клишетата на мистиката, бива и сериозен и приключенски, включва актриси от калибъра на Катрин Деньов и Моника Белучи – все неща, които биха изстреляли деветдесет и девет от сто заглавия в друга орбита. За жалост обаче има една дузина дефекти, които го правят по-скоро средняшки филм. И то откъм негативната страна на определението.

Истината е, че се гледа, но при всички изброени фактори, при всички позитиви, това е абсурдно малко. От една страна фабулата не е особено интригуваща, от друга не е и банална. Все пак ми се струва, че действието някак си е прекалено неравномерно. В началото разтеглено, създаващо впечатление за драма, в края сякаш лентата е била на свършване и режисьорът Гийом Никлу е решил че спокойно може да претрупа нещата. Остава усещане за вътрешна неразбория, впечатлението, че създателите на тази лента са искали да кажат нещо, докато все още са се учили да говорят. Което е изключително непонятно при простовата история, която ни се поднася.

Какво да кажем за Катрин Деньов? Имайки актриса от нейния калибър е срамно да я използваш в по-скоро незабележима роля. В крайна сметка половината от зрителите гледат филмът именно заради нейното присъствие като име. Това е все едно да поканиш дете на шоколадова торта и да му дадеш само сметаненото цветче от нея. Колежката и Моника Белучи пък е използвана в нетрадиционна светлина – къса коса, малко грим и доста диалози. Амплоа, в което меко казано никой не си я представя. Може и да е опит да бъде извадена от клишето, но очевидно и самата тя не се чувства комфортно в подобна светлина или поне така изглежда на екрана.

Позитивите са детето – Никола Тау. Освен че е изключително очарователно хлапе и пленява дори само с външния си вид, играе ролята си на достатъчно добро ниво, че да не развали това впечатление. Мориц Блайбтрой също е страхотен актьор и прави добра за рамките на сценария роля. Но честно казано за мен е разхищение на талант. Всъщност впечатление, което съпровожда всяка една минута от филма, всяко едно лице, което се мярка пред камерата. Нещо, което можеше да бъде толкова различно само ако подходът бе малко по-сериозен.

И накрая остава разочарованието. Въпреки че филмът се гледа – ако сте достатъчно отегчени или запленени от екзотичното или мистичното с източен привкус дори може да ви допадне до известна степен. А във всички останали случаи по-добре да стоите далеч от тази лента.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 2955 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.