Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Need for Speed: Undercover (ревю) - EA Black Box, Electronic Arts, Симулатор, Състезателен, Компютърни игри, Нови игри
Need for Speed: Undercover

Поредици: Need For Speed – Eпоха на скоростта; Легендарни компютърни игри

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 30 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

След няколко разочарования през годините EA решиха да добавят още едно, при това посягайки върху една от най-успешните си серии – Need for Speed. Новото отроче на BlackBox има шепа положителни черти и десетки проблеми – в техническо отношение, които все пак се преживяват, и като цялостен дизайн и експлоатация на основни концепции в гейм индустрията. И така от една легендарна компютърна игра NFS успя да достигне до точката, където, ако трябва да кажем добра дума, то бихме могли да се насочим единствено към звука. Защото само звуковите ефекти са безупречни.

Още от самото начало човек започва да забелязва някои несъответствия между това, което бихме могли да очакваме от най-простичкото нещо на света – сенките, и това, което окото всъщност вижда. На места нелогични, на места дори в посока обратна на източника на светлина. Но макар да дразни, това бързо се преживява. Бързо се преживяват и светлите полигони, които изникват там, където трябва да има тъмни, проблемите с фреймрейта дори на някои високопроизводителни машини. Но понатрупвайки се, тези неща започват да се преглъщат все по-трудно и по-трудно. Още повече, когато всъщност графиката – поне като детайлност на сградите и колите, като светлинно оформление и т.н. е доста привлекателна.

Все пак тези неща се оправими, поне след няколкостотин мегабайта пачове, ако от ЕА благоволят да ни зарадват с тях. Затова пък по отношение на дизайна – там, освен че разработчиците са си оставили ръцете, са ги и увековечили. Защото засягат базовите концепции, където никой пач не бърка. Да се върнем преди това малко на визията с още една допълнителна и последна забележка. Бързо ще ви се стори, че карате в абсолютно пуст град. Аз лично изпитах неприятното усещане, че карам по улиците на Чернобил, само че населен с известно количество ченгета, няколко десетки нормални шофьорa, чиято единствена цел е да развалят радиоактивния ви рахат. Иначе казано - няма пешаходци, трафикът изглежда е точно толкова, колкото да пречи, но не и толкова, че да създава усещане за обитаемост. Дори сградите изглеждат пусти, въпреки лъскавите си ремонтирани фасади.

Дотук с леко дразнещите неща. Според мен добрите приятели на геймъра от BlackBox трябва спешно да идат на курс, конвент или просто да питат в някой форум що е то отворена вселена и как се експлоатира тя при компютърните игри. Защото очевидно след не особено топлия прием на ProStreet, с реалистичните си повреди и липсата на свободно каране из зоната, където се провеждат гонките, разработчиците решиха да се върнат към добре изпитаното старо. Създадоха най-големия сетинг в историята на сериите, включващ 80 мили път и мрежа от магистрали, обаче практически с това само маскираха фиксираността. Защото това е най-затворената отворена вселена, която съм виждал през живота си.

С други думи, из нея няма нищо скрито-покрито. Няма абсолютно никакъв смисъл да се реете безцелно, просто защото ще бъде безцелно. Единствената смислена причина, за която мога да се сетя, да го направите, е да тествате новата си придобивка. Но дори тя не е особено важна. Просто отивайте по най-бързия възможен начин към следващата гонка, печелете я и продължавайте натам. Да, толкова е лесно. Защото освен всичко споменато досега, Undercover има най-плавно изкачващата се крива на трудността, сиреч е лесна до степен на затъпяване. Дали защото е насочена към най-масовия пазар, а не към традиционните почитатели на играта, или по друга причина – не бих коментирал, но факт е, че дори в полузаспало състояние спокойно можете да печелите всичко, което се иска от вас.

За сметка на това обаче, няма никакъв смисъл да си ъпгрейдвате звяра. Значително по-лесно е да скочите в нова машинка и да продължите да жънете успехи, освен ако нямате чисто естетични подбуди. Което пък посяга и на последния елемент, превръщащ Need for Speed толкова харесвана игра.

И остана само да споменем за онези малки предефинирани сценки, които заемат времето между различни събития, така де, кътсцените, както се изразяват отвъд океана. Те имат почти уникална цикличност. В смисъл на модел, който неотстъпно следват и който в един момент не само излиза изпод кожата на играча, ако изобщо е успял да се напъха там, но и излиза през носа. Иначе казано, кътсцените започват да дразнят. И то доста.

Единственото наистина добро нещо в Undercover е звукът. Абсолютно тотална демонстрация на това, как няколко семпъла могат да накарат играча да се вживее в една по-скоро лоша игра. Другото, което помага за този ефект, е усещането за скорост, а както бе казал един рали състезател в една телевизионна реклама – влезе ли ти бензин в кръвта, без това не можеш. И ако трябва да сме честни, тези две дребни нещица правят новия Need for Speed играем, дори до известна степен приятен и може би малко зарибяващ.

Заслужава ли си? Според мен – категорично не. Назад по вече навъртялата дванадесет заглавия серия има значително по-добри игри. Поне за времето си. Но ако не друго, те поне имат оправданието да не са правени през 2008 г. и да не са толкова напреднал член на една велика поредица. Изборът обаче е само и единствено ваш.






Допадна ли ви този материал? (8) (3) 3673 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.