Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Тестени изкушения - палачинки с бира (статия) - Бира, Кулинария, Палачинки, Рецепти, Сладкарство, Тесто
Тестени изкушения - палачинки с бира

Поредици: Тестени изкушения

Автор: Ива Коевска, сряда, 26 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Някъде около обяд у мен се пробуди желанието след работа да си устроя палачинкова оргия. От онези с купища ароматни палачинки, обгръщащи течен шоколад или домашен конфитюр, или плодове, или комбинация от каквото стомахът ми си поиска. Горчивият ми опит от миналото обаче ме наведе на мисълта, че може би е време да експериментирам с тестото и да се пренасоча към рецепта, която няма да дава чак толкова жилав резултат. Зарових се из дебрите на Google с доста красноречивото търсене за „тесто за палачинки”. След кратко Интернет изследване и анализиране на спомените ми за разни тайнствени микстури на приятели се изправих пред сложната дилема „С газирана вода или с бира? Или може би с ром? Или с овесени ядки?”. Докато се чудех и чаках денят да отброи последните часове работно време, в главата ми изникна мъдрият завет на майка ми „С бира всичко е добро!” и това някак предреши избора ми. Тук обаче възникна далеч по-сериозният въпрос на коя бирена рецепта да се спра. Очевидно Интернет потребителите не бяха постигнали консенсус по въпроса и ми се наложи да се почудя още известно време върху вариантите за бира, бира и вода, бира и мляко и разни други екстри, при които всъщност ароматната напитка е част от плънката. Тук обаче надделя убеждението ми, че млякото е стожер на палчинковото тесто и без неговата намеса моята малка оргия ще е обречена на шуплест, прегорял или парцалив неуспех.

С избраната вече рецепта (250 г. брашно, 3 яйца, 100 мл. бира, 400 мл. прясно мляко, щипка сол, малко масло или олио) бях готова да творя и по списъка за пазаруване. В края на работния ден малкото жълто листче вече не ми стигаше, тъй като упорито продължавах да го запълвам с разнообразни продукти за плънка на палачинките. Някъде около 18:30 успях да обуздая ентусиазма си и изхвърчах от офиса. Следващата спирка в устрема ми бе кварталната Била, където количката за пазаруване набъбна до смущаващите 43 лв. Натъпках я с 6 яйца, една Ариана от литър, прясно мляко Верея 3%, специален черпак Tefal и специална шпатула пак Tefal. Покрай тях се наредиха банани, шоколад, течна сметана, вишнево сладко и... Нека да запазим поне част от участващите в последвалата чревоугодническа вакханалия в анонимност.

Някъде около 20:30 вече запретнах ръкави, опитах се да се удуша с кухненската престилка и пристъпих към действие. Извадих най-дълбоката стъклена купа, която бе в състояние да побере гастрономическата ми алчност, и се заех с брашното. Поради липса на сито пресях една чаша брашно с... цедка за чай. Резултатът бе, че цялата кухня се опраши, подът потъна в брашнен сняг, а цедката се позапуши. С активни подрусвания и потръсквания обаче успях да допресея брашното и вече разполагах с пухкава, „обогатена с кислород” бяла купчинка. Внимателно оформих кладенче, както си му е редът, макар че според мен трябва да се нарича кратерче като извора на кухненски бедствия, какъвто всъщност е. Три яйца по-късно вече се чудех защо съм привърженик на ръчния труд. Надмогнах еретичната мисъл да заменя вилицата с миксер и продължих да издевателствам над ръката си, като едновременно с това проклинах бучките в тестото и се чудех защо искам палачинки. Когато брашнените съсиреци изчезнаха под вещото ръководство на разбитата ми китка, започнах да добавям бирата. Капка по капка, вир по вир и се сетих, че май е време да сложа маслото (което междувременно бях забравила да извадя от хладилника).

Двете супени лъжици се опитаха да ме изкарат от равновесие, превръщайки се в арогантни жълти късове. Use the force, изкрещях наум и вложих цялата си енергия в бъркането на тестото. Крепеше ме надеждата, че при достатъчно блъскане, джуркане и ругатни, маслото все пак ще се стопи и ще престане да излиза на бучици. И така... Дали със силата на гнева, или заради джедайските ми умения в разбиване на тесто, но най-накрая онова нещо в купата придоби точно вида, който очаквах. Приятно жълто, без бучица и... отчайващо лепнещо по стените.

Доизсипах бирата и... изглежда маслото, което използвах, се оказа тъпкано с маргарин или нещо друго подобно. Докато наливах 100-те милилитра Ариана, по повърхността на тестото постоянно избиваха малки парцалчета втърдена мазнина. Поставена пред избора да кажа „Майната му!” и да изхвърля тестото или да продължа към заветните палачинки, предпочетох да се примиря с неочаквания (д)ефект. Примирението, естествено, не успя да стопи раздразнението ми, но поне го притъпи за известно време.

След бирата дойде време да добавя и магическото мляко в тестото. Според рецептата 400 мл., според консистенцията на тестото – не повече от половин чаша (същата, която използвах за брашното). Вместо да излея цялото мляко, предпочетох да го наливам на тънка струйка и да бъркам до усвояване на количеството. Само че съвсем изненадващо препоръчваната по рецепта „консистенция на боза” я постигнах след има-няма половин чаша от предвидената 1 и половина. Известно време размишлявах дали да наливам още мляко, или да оставя тестото да преседи и да глътне малко въздух. Реших да оставя нещата, както са и използвах паузата между бъркането и пърженето, за да разбия течната сметана с малко пудра захар и да си взема душ.

Половин час по-късно извадих тигана за палачинки Термоспот (и той от Tefal), голямата зелена чиния и черпака (мда... Tefal-ския). Въоръжих се с масло и със страхопочитание намазах нагорещения инструмент за палачинкопечене. Маслото, съвсем естествено, зацвърча, започна да мята пръски наоколо и замириса на изгоряло. Дотук с препоръките за намазняване на тигана на всеки 3 палачинки. Хванах черпака и започнах да творя. Уви, умението ми да създавам кръгли палачинки клони към нулата и първият черпак тесто се превърна в странно оформено рошаво творение. С втората палачинка обаче бях твърдо решена да постигна желания поне елипсовиден ефект и започнах усилено въртене на тигана. Тестото обаче се оказа твърде много и се наложи да изсипя незалепващия излишък обратно в стъклената купа. В резултат около 8/10 от палачинката ми бяха с перфектна дебелина и форма, а останалите 2/10 бяха стърчащ рог по стената на тигана.

Третата палачинка придоби малко по-приличен вид, но все още бе с крайно незадоволителна форма. Притесненията за контурите на моите творения обаче бяха изместени от факта, че тестените псевдо-кръгчета упорито се сдобиваха с хрупкава коричка. Която тотално се разминава с представата ми за добра палачинка. Откъдето и да го погледна. Разчитайки натрупването на изпържени бирени отрочета да омекоти онези отдолу, продължих да опитвам да постигна съвършенство в областта на закръглеността. Някъде към средата на упражнението, когато съдържанието на стъклената купа застрашително намаляваше, най-сетне усвоих тактиката. Или поне стратегията, която е успешна за моите палачинкови умения. А именно – вдигам тигана от котлона, държейки го под голям ъгъл. Наливам по-малко от половин черпак в горния ъгъл и започвам въртене на тиган с цяло тяло. Изисква се изключително физическо усилие и умение за тази част – въртенето започва от глезените, минава през ханша и торса и се предава през китката на тигана. С бързи, отривисти движения. Подозирам, че отстрани всичко това прилича на изкусен турски кючек. Важното обаче е, че ефектът е постигането на идеално кръгла или прилично елипсовидна палачинка, тънка и приятна за окото. За съжаление обаче, успях да изтествам теорията си едва върху 4-5 палачинки, тъй като тестото свърши...

Погледнах нервно малката рошава купчинка палачинки (станаха едва 15 и едно малко нещастно палачинче) и се отдръпнах от печката. Няколко минути след това вече благоговейно набивах палачинки. С вишнево сладко. С течен шоколад, сметана и банан. Със сладко и сирене. И... Хрупкавата коричка, която ме смущаваше, беше изчезнала. Бирените палачинки се оказаха крехки, въздушни и с едва доловим дъх на хмел. Дори по-хладни, не стават жилави, а запазват вкуса си. Предполагам, че стават и за солени плънки, но моето малко пиршество бе изцяло планирано около сладките изкушения.

Ефектът – преяждане и кухня като след ядрена война. Единствената ми забележка към рецептата е завишеното количество мляко. Съветът ми е да наливате всички течности бавно до пълно поемане от тестото, а не наведнъж, защото така рискувате да го разредите твърде много. Следваща цел – обръщане на палачинки с подмятане.






Допадна ли ви този материал? (22) (0) 7733 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (11) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.