Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: To Tribute a Tribute: An All Star Tribute To Bon Jovi (ревю) - Рок, Хард рок, Bon Jovi, Cinderella, Foreigner, Trivium
To Tribute a Tribute: An All Star Tribute To Bon Jovi

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 24 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Може да ви прозвучи малко странно като за музикално поведение, но освен всичко друго напоследък слушам и доста трибюти. В своя защита обаче мога да изтъкна поне три аргумента.

Трибютът - който като явление, за съжаление, няма особено добър превод - сам по себе си представлява компилация от кавъри на дадена група или изпълнител, и макар и по традиция да се появява по някакъв повод, обикновено годишнина, по някой път просто се събира и издава. Това само по себе си го прави доста интересен музикален субект, тъй като отделни парчета могат да присъстват в редица издания, и то в най-различна компания, и никога не е напълно сигурно какво е официално и какво - не. Но дори и да оставим настрана изненадата (не легалността, при кавърите тя e хлабаво понятие без значение, щом се отбележи оригиналното авторство), трибютите често представляват и своеобразна сцена за изява на не толкова популярни или израстващи групи, стремящи се да достигнат масите - а какъв по-лесен път от този на гърба на някоя легенда.

Съвсем не ме разбирайте погрешно обаче, не говорим точно за музикален паразитизъм, макар и да става дума в общи линии точно за това. Сам съм откривал поне потенциално страхотни, а дори и понастоящем класни, но непознати в моята музикална вселена групи точно чрез кавъри. Изолирани от географията, като испанците Маго де Оз ("Whole Lotta Love" в "Music Remains the Same, a Tribute to Led Zeppelin") или пък словенците Сидхарта - там причината беше друга, но пак едно от първите им парчета, които чух, беше кавърът на "Take on Me" на A-ha. Новаци като Тривиум ("Master of Puppets", Металика), или просто не толкова известни на широката, подчертавам широката публика, макар и установени групи - Ангра, да речем, или Синдерела, дори Брус Дикинсън по време на соловата му кариера.

Но и да загърбим всичко това, трибютът дава възможността да чуеш нещо старо на нов глас - може да не ти е омръзнало, но все пак след стотици слушания свежият поглед си е същинско откровение. Не е лъжа, че половината от трибютите просто не струват, нито че средно половината от парчетата в кой да е от останалите също не са нищо особено - с малки изключения - но дори в така изглеждащо пренебрежимия остатък още има какво да се чуе. И понеже уводът стана твърде дълъг, ще продължа с доста кратък - и най-вече лек - пример.

An All Star Tribute To Bon Jovi
2006

Line-up/Tracklist:
1. Have A Nice Day (Fred Coury / Cinderella); 2. Welcome To Wherever You Are (Colby Veil / Hollywood Roses); 3. Runaway (Alex Mitchell / Circus of Power); 4. In and Out Of Love (Stevie Rachelle / Tuff); 5. You Give Love A Bad Name (Kelly Hanson / Hurricane); 6. Livin On A Prayer (Marq Torien / Bullet Boys); 7. Wanted Dead Or Alive (Phil Lewis / L.A.Guns); 8. Lay Your Hands On Me (Jani Lane / Warrant); 9. Bad Medicine (Jizzy Pearl / Love); 10. Born To Be My Baby (John Corabi / Union); 11. Living In Sin (Spike / Quireboys); 12 I'll Be There For You (Chaz / The Jason Bonham Band); 13. Blaze Of Glory (Kory Clarke / Warrior Soul)

Записан през 2006 г., звездният трибют към Бон Джови е доста подлъгващ. И то веднъж с това, че всъщност няма нищо звездно в него - освен Синдерела поне малко популярни имена на практика липсват - и втори път, че претендира да покрива златните години на рок-легендата. Където се получава парадокс. Кои са те? По дефиниция трябва да са осемдесетте, когато Джови издава четири албума, съдържащи наистина нелоша част от хитовите му парчета. Но двата му наистина култови албума - като албуми - са от деветдесетте. Става дума за "Keep the Faith" (1992) и "These Days" (1995). За сметка на което трибютът съдържа и две парчета от "Have a Nice Day", който видя бял свят чак през '05-та.

Оставяйки неуредиците настрана, "All Star Tribute"-а на Бон Джови прави повече от добро впечатление. Може би един от добрите кавъри е на Алекс Мичъл и непробилите в края на осемдесетте и началото на деветдесетте американци Circus of Power, въпреки петте си албума - "Runaway". Доста впечатляващ е и бившият вокалист на Форинър Кели Хансен ("You Give Love a Bad Name") с настоящата си група "Хърикейн".

Като цяло самата компилация е изпълнена в традицията 1:1 - парчетата звучат както би звучал оригиналът, без прекомерни импровизации. Не най-силната идея, безспорно, за сметка на което прилично изпълнена. И както феновете на Джови, така и на хард-рока като цяло, едва ли ще загубят нещо, обръщайки и внимание.






Допадна ли ви този материал? (3) (1) 2641 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Doomsday (2008)
Еньовден
На учителя с любов
Nip/Tuck
Искам да пиша
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.