|
Сивостен :: SciFi Series: Firefly (ревю) - Джос Уедън, Научна фантастика, Сериали, Уестърн, Адам Болдуин, Алън Тъдик, Джина Торес, Джуъл Стейт,
 | |
 Всяко нещо си има своята ахилесова пета, и в това отношение екранната фантастика - в частност сериалите - не прави изключение. При последните особено, но и по принцип, това е оригиналността на идеята. Без съмнение, не една екранна поредица е теглила негативи, дори загивала почти или съвсем в зародиш заради изчерпване или просто изконна баналност. Примери за това има повече от много, от световно неизвестни заглавия от порядъка на "Threshold" и "Invasion", през късните сезони на "Старгейт SG-1", та чак до най-спорното и очаквано с изключително противоречиви настроения ново отроче на Стар Трек, особено след не толкова големия успех на "Ентърпрайс".
Съществува обаче и диаметрално противоположния полюс. Твърде голямата неконвенционалност на сюжета - особено в телевизионен вариант, когато зрителя не може да разчита на пространни обяснения и допълнения - е донесла главоболия на доста творчески екипи. И общо взето малцина са тези, които успяват да намерят рационален изход от ситуацията - големият пример за това е споменатият вече "Старгейт", който след известно лашкане между различни продуценти се преориентира към по-лековат сценарий и успява да изкласи. Други все пак успяват да намерят покровител и да се задържат на екран достатъчно дълго, за да съберат привърженици, като тук си говорим за легенди от типа на "Вавилон 5". Трети обаче нямат този късмет.
Може би ще ви прозвучи странно и радикално, но първият сериал, минал по този път, е оригиналният "Стар Трек" на Родънбъри, който с труд се задържа три сезона на екран, докато накрая бива прекъснат. А всъщност, макар и днес да изглежда безкрайно наивен, в края на шейсетте години той наистина е повече от новаторски - нещо, което бива най-накрая оценено около петнадесет години по-късно и води до "Следващото поколение", както и целият керван филми, поредици, книги, даже игри. Доста по-пресен пример е "Фарскейп", който въпреки Робърт Халми-младши, въпреки канал Холмарк, така и не остана разбран в цялата си брилянтна лудост и се оттегли в края на четвъртия си сезон. Но един от най-камерните сериали, с който можете да се сблъскате, е именно "Файърфлай".
В далечното бъдеще, невъобразимо огромна, отдалечена и масирано тераформирана слънчева система приютява наследниците на Земята - такава, каквато е била. По всички изписани канони на колонизаторската авантюра, централните, т.е. първите заселени планети, са се превърнали в ядро на цивилизацията - или поне на един съмнителен неин вариант. Същевременно, външните такива с безбройните си луни, на практика съставляват космическият Див запад - суров и подчиняващ се най-вече на закона на джунглата. До тук нищо кой знае колко нестандартно - наистина, идеята да се съчетае уестърн с фантастика е любопитна, и предразполага към настроението за неангажиращ, вероятно с лека комична жилка сериал. Което е както абсолютно вярно, така и тотално погрешно.
Голяма част от неволите на "Файърфлай" без съмнение се дължат на слабия му пилотен филм - не, че това е ново явление под фантастичното слънце. От една страна са по-дребните детайли - в стремежа си да бъдат нещо нетипично, създателите му достигат до там, че дори използват малко архаичен английски, характерен за покорителите на оригиналния Див запад, и количество китайски фрази, заместващи по-големите пикантерии. Второто всъщност има доста чаровен ефект, но първото на места пречи, макар и да се преживява. И все пак това са само детайли. Значително по-сериозни стават нещата, когато в цялото се намесват някаква своеобразна кастова система, гилдии, военно-политически игри, дори отминала война, някаква развита религиозна концепция, тайни правителствени експерименти, че и мутирала раса - а лошото е, че всичко това се показва, споделя, или поне загатва много нагъсто и за кратък период от време, оставяйки зрителя силно дезориентиран.
И може би от него следва и най-лошото решение на Джос Уедън и компания, вероятно довело и до пропадането на "Файърфлай" - планирането за седем сезона напред. Макар и объркан, в този начален момент човек обикновено решава, че след няколко епизода поне някои неща ще започнат да се наместват в общия пъзел и ще започне да придобива представа за тази нова вселена. Подобно нещо наистина се случва, но съвсем, съвсем бавно и капка по капка, докато сериалът става повече приключенски и забавен.
Може би последните няколко реда прозвучаха доста негативно, но всъщност съвсем не е така - казаното по-горе до голяма степен се дължи на съжалението, че не е имал достатъчно време да развие потенциала си. Излъчват се всичко на всичко 14 епизода, през 2002-2003 г., за които взема дори Еми, но просто не успява да събере достатъчно широка зрителска маса. За сметка на това е един от най-високо оценените от ценителите, и може би за тях две години по-късно - през 2005 г. - излиза пълнометражният филм "Serenity" (не бива да се бърка с едноименния пилотен епизод), успяващ да поясни доста от оставените да висят идеи.
И макар и камерен, "Файърфлай" остава един от най-симпатичните, а и качествени сериали, минавали до момента по малкия екран. С изключително чаровна актьорска игра, много хумор, характерен и по принцип за неговия създател, и силно нетипична атмосфера в един синтез от жанрове, който безкрайно рядко е намирал мястото си фантастичния екран. Така че, ако сте любител на жанра, не би трябвало да го пропускате и е много малко вероятно да съжалявате - освен за това, че не е продължен. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
