|
Сивостен :: Quantum of Solace (2008) (ревю) - Марк Форстър, Пол Хагис, Робърт Уейд, Екшън, Криминален, Анатолий Таубман, Даниел Крейг, Джаспър Кри
 | |
Спектър на утехата (2008)
С втория си филм като британския агент с разрешително да убива, Даниел Крейг започва да става все по-симпатичен. Всъщност силно подозирам, че критиците, които обвиняваха „Казино Роял”, след „Спектър на утехата” може, а и трябва да си променят мнението. Наистина новият Бонд, Джеймс Бонд е груб, елегантността му стои по-скоро като маска, но затова пък е къде по-пригоден да живее в един свят на постоянна заплаха от намирисващия на брилянтин, излъскан предишен вариант. Представете си Пиърс Броснан в подобни юмручни схватки, каквито виждаме в продължението? Винаги ми е изглеждал по-скоро весело в подобна светлина. Виж, ако иде реч за бой със саби в снобарска школа по фехтовка – о, да, беше великолепен. Но за жалост рядко се случват такива неща, дори на 007.
„Спектър на утехата” има един недостатък и едно предимство – продължение е. От една страна това го прави доста труден за разбиране, ако зрителят не е подкован на тема предходната лента, от друга най-сетне виждаме една цяла многочасова история с небезизвестния британски агент. Още повече, че въпреки предварителните очаквания, се оказва, че новият Бонд не е толкова безпощаден. Всъщност е точно толкова, че дори отгоре, но показва и... чувства. Което за бруталния Крейг в шеметна лента, където отмъщението и дълга към МИ6 се смесват, е един приятен бонус.
Иначе – мотоциклети, лодки, умопомрачаващо скъпи коли – всичко отново е там, за пореден път ни поднася онова, което очакваме от един Бонд. О, да, да не забравяме – и жени от най-висока класа. В крайна сметка дори да гледате „Спектър на утехата” само за да си оплакнете очите пак ще останете повече от задоволени. Странният безчувствен хумор, който вече като че ли трябва да определим за запазена марка на Крейг, също е тук. А цялостната картина се получава страхотно. Особено, когато нейно величество динамиката е превзела лентата на абордаж. Ако нещата продължават така този вариант на популярния герой може бързо да се превърне в онова, което за по-възрастните любители на екшън сагата бе сър Шон Конъри – истински любимец публиката.
Червената точка за всичко това според мен трябва да иде при режисьора Марк Фостър, който очевидно добре се е поучил от грешката на предшественика си Мартин Кембъл да се опита да излее нов Бонд в калъпа на старите. И резултатът е налице – модерен, реалистичен образ в може би един от най-нереалните като изпълнения екшъни на всички времена. Забавление за окото от първата до сто и шестата минута. Накратко – бягайте към видеотеката, изгледайте „Казино Роял” и после директно към киносалоните, за да видите един от най-динамичните и задъхани филми от вече набъбналата до двадесет и две заглавия сага. Тогава удоволствието ще бъде пълно. Може ли да пропуснете? Може, но само ако искате да умрете прецакани. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|