Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Тепета и други хълмове (статия) - България, История, Пътепис
Тепета и други хълмове

Автор: Т. Христов, четвъртък, 15 юли 2004.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

За тези, дето им куца турския език, кратко пояснение (наистина съм срещал хора, които не знаят за какво иде реч): ами “хълм” означава, така се наричат онези геологически цицини, които са направили исторически погледнато Пловдив това, което е – замислете се за миг: река, хълмове, които лесно биха могли да бъдат отбранявани и то сред низина толкова равна, че като погледнеш от подножието на Стара планина виждаш Родопите.

Но на въпроса: колко са на брой 7-те пловдивски тепета? Не, това не е въпрос за импулсен телефон, просто защото хълмовете са… 5 на брой. Да, пет словом и цифром.

Имаше една приказка навремето – Пловдив, градът на седемте тепета, дето бяха шест, преди да станат пет с тенденция да се превърнат в четири. Наистина да му се дореве на човек, като си помисли, че нещо, което е устоявало хилядолетия, ще се превърне в (за съжаление преодолима) пречка за градоустройствения план на поредния недоучил архитект. Седмото тепе си е отишло доста преди моето време (било до Бирената фабрика, казват), но шестото си го спомням, а дупката, която остави след смъртта си, е и празнина в душата на града. Ако минавате край хотел “Лайпциг”, постойте една минута в мълчание. И дайте после да извадим ония 3000 адвокати от дъното на морето и да ги заместим с архитекти.

Хайде стига спомени, да преброим това, което ни е останало. Альоша или Небет тепе е може би най-известният хълм, не само заради самотния гранитен войн на върха. Горе има и по-малък паметник на руската (царска) армия, а иначе площадчето между двете беше използвано често за тържества – там съм си получил и синята и червената връзка (и две синини, но те не се броят). Между другото, в подножието на съветския войн е зазидано послание на космонавта Георги Иванов към бъдните поколения, което трябва да бъде прочетено през 2010 година или там някъде.

Джендем тепе или Младежкия хълм е пък най-голямото, въпреки че – както личи от турското име – е доста некултивирано. В подножието му се строеше един мащабен Дворец на пионерите, така и не го достроиха. На една от скалите нависоко е наплескано с бяла боя “Greenpeace”, мечтатели някакви – то вече пийс няма, те за грийн се размечтали. Иначе е любимо място за изстрелване на заря, вижда се отвсякъде и е доста ефектно.

Сахат тепе е част от тройката хълмове, които са дали римското име на града – Тримонциум (“трихълмие”), а наименованието “сахат” (час) е заради старата часовникова кула на върха му. На останалите две възвишения наистина не им знам имената, а те така са се сраснали, че е трудно да ги отличиш едно от друго, но това не пречи на Старият град да се е разположил удобно върху тях.

Във всички тепета има по едно противоатомно бомбоубежище, който си спомня предмета “Гражданска отбрана”, ще се сети защо ги познавам отблизо. Всъщност интересна концепция за отбрана при положение, че не могат да поберат и една трета от жителите на Пловдив, но пък като пресметне човек, че известяването за атомна атака е не повече от половин час преди удара, лесно може да се предположи кои квартали въобще да не тръгват към скривалищата.

За капак или финал – една от не толкова известните градски легенди за възникване на тепетата, дори доста кореняци не я знаят. Да предупредя – тя не претендира за историческа точност, затова е и легенда.

Войските на Филип Македонски неуспешно щурмували няколко пъти Тива, а градът опрелено не искал да се предаде. Тогава пълководецът издал заповед – който пръв се качи на крепостната стена, печели като награда управлението на града. Имало в армията му мнозина тракийци и един от тях успял да избегне вражеските стрели и мечове, да се покатери по стълбата и да стъпи на зъберите. След пробива градът паднал бързо и Филип Македонски изпълнил обещанието си – назначил смелия войнзса управител. Минали години, утвърдил властта си новият управник, но пък съседите му заплашвали да го нападнат. Точно тогава получил вест от родното си място, брат му го молел да им се притече на помощ срещу варварските племена. Не се отзовал тракиецът, твърде много се боял за поверения му град. Минало десетилетие и той отново получил вест от брат си – майка им била на смъртно легло и искала да го види за последен път. Отново не отишъл тракиецът, дворцови интриги заплашвали управлението му и твърде много се побоял за властта си. Преди да издъхне обаче майка му го проклела на камък да се превърне, ако отново стъпи в родния си край. Дошъл и края на живота на управника, последното му желание било да го погребат там, където се е родил. Най-верният му слуга натоварил ковчега с тялото му на няколко камили и тръгнал на път. Дълго вървял, много земи прекосил и накрая стигнал земите на днешен Пловдив. Спрял вечерта огън да накладе, а ковчегът се изхлузил от камилата, която го носела, паднал на земята, отворил се и тялото се изтърколило. Мигом всички се вкаменили – и мъртвия вече тракиец и слугата му и камилите, така се образували хълмовете.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1720






Допадна ли ви този материал? (8) (4) 11162 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.