Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Сър Александър Флеминг (1881-1955) (статия) - Бактериология, Биология, Имунология, Медицина, Фармакология, Биография, История, Открития
Сър Александър Флеминг (1881-1955)

Поредици: Бележити учени

Автор: Ангел Генчев, вторник, 04 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Сър Александър Флеминг може да е както носител на рицарска титла, така и Нобелов лауреат, но въпреки това едва ли се нарежда сред най-широко известните имена на двадесети век. Биолог и фармаколог, сър Александър работи дълги години в сферата на имунологията и бактериологията. Самият му жизнен път обаче не е кой знае колко интригуващ.

Роден е през 1881 г. в Източен Айршир, Шотландия, в голямо семейство на най-обикновени фермери. Учи в местни училища, придобили повече известност около неговото име, отколкото той покрай тях. През 1901 г., по стъпките на един от по-големите си братя, се захваща с медицина, където видимо проявява талант - пет години по-късно завършва училището към лондонската болница "Света Мери" с отличие и опцията за кариера като хирург. По стечение на обстоятелствата, обаче, младият Флеминг се присъединява към лабораторията на един от другите британски сърове в областта на бактериологията - Алмрот Райт - и в името на вече установената добра лична традиция се дипломира с почести като бакалавър и по медицина, и по биология, последното дори с медал. През Първата световна война служи като полеви медик във Франция, след което се завръща като преподавател в "Света Мери" - длъжност, която е заемал още след дипломирането си. През 1928 г. става професор. Женен е на два пъти, умира внезапно през 1955 г. от сърдечен удар.

Сред научните приноси на Александър Флеминг се нарежда първото описание на лизозимното семейство - група ензими със силно бактерицидно действие и компонент на естествения имунен отговор. Но доколкото това му откритие, макар и важно, има значение най-вече що се отнася до полето на имунологията, то второто негово достижение - а именно изолирането на пеницилина - предизвиква същинска революция в медицината.

Днес, в ерата на антибиотиците, подобно нещо може и да звучи почти нищожно, но - макар и да не е толкова лесно - би трябвало да се опитаме да си представим картината от първите десетилетия на миналия век. Първата световна война все още е пресен спомен, а жертвите в следствие на инфекции си съперничат повече от успешно с директните смъртни случаи от военните действия. По това време единствените ефективни антибактериални средства са сулфонамидите, които са колкото скъпи, толкова и редки - но същевременно недостатъчни - и широко се ползват бабини рецепти, натривки, вездесъщият йод и доволно количество молитви. Току що е отминала и последната чумна пандемия - нещо абсолютно немислимо през втората половина на века, предвид че причинителят на чумата е изключително чувствителен към антибиотици.

Именно в подобна обстановка, сър Александър Флеминг прави може би случайно, за сметка на което основоположно откритие. Самата история на разкриването на пеницилина - субстрат от жизнената дейност на гъбите от род Penicillium - се е превърнала в своеобразна легенда за любителите на принципа на пълната случайност, отдавана на отделни научни пробиви. Според широко разпространения мит, оставени от Флеминг култури биват заразени от гъби, принуждавайки го естествено да ги изхвърли. Случва се обаче така, че му се налага да представи някакъв аспект от работата си на гостуващ колега, и, съвсем между другото, в резултат на чист късмет забелязва неинфектирания пръстен, образувал се около гъбните колонии.

От друга страна, самата работа на Флеминг като бактериолог е съсредоточена върху намирането на ефективен антибактериален агент. И дори конкретното му откритие наистина да е било случайно, то предпоставки за него съвсем определено са съществували.

Така или иначе, веднъж открит, пеницилинът е поредното лекарство, преминало през периода "пенкелер". Ефектът, който предизвиква по онова време, наистина е огромен. Естествено, модата на "чудотворното лекарство" постепенно преминава, но пеницилинът е ефективен спрямо бичове от категорията на менингита или дифтерита, повечето пневмонии, бори се успешно и с немалка част от полово предаваните болести - поне гонореята и сифилиса, за които е основен лек и до днес.

И макар и в днешни дни отдавна да говорим вече за производни и далечни следствия на изследванията на сър Александър Флеминг, да разполагаме със семейства от антибиотици, с таргетирани и широкоспектърни представители, първата копка все пак не бива да се забравя.






Допадна ли ви този материал? (7) (1) 5026 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.