Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Formula 1: ГП на Китай (обзор) (статия) - Формула 1, ГП на Китай, БМВ, Кими Райконен, Люис Хамилтън, Макларън, Нелсън Пикет-младши, Ник Хайдфе
Formula 1: ГП на Китай (обзор)

Поредици: Formula 1: Сезон 2008

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 19 октомври 2008.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Петнадесет секунди преднина при изравнените възможности на отборите в момента е крах, сравним единствено с може би офанзивата на Наполеон в Русия. Люис Хамилтън на практика си осигури шампионската титла, като с резултата си в Китай поведе със седем точки пред основния си съперник за скудерия Ферари – Фелипе Маса. Още повече, че италианският тим дори не изигра по най-добрия начин театъра, наречен "изпреварване на Райконен", който се движеше на втора позиция.

Финландецът пусна бразилския си съотборник по начин, който напомня на онази маневра на Барикело, който пропусна Михаел Шумахер в борбата на легендарния седемкратен световен шампион за титлата. Ако прегледате повторение от онборд камерата, ще чуете как актуалният световен шампион буквално пусна газта, след като обиколка след обиколка намаляваше темпото, за да бъде застигнат. А имаше завой едва стотина метра по-натам, където можеше да го направи значително по-дискретно.

Макларън твърдо бяха по-бързият отбор на пистата, като това в най-голяма степен личеше в карането на Хамилтън, който направи добър старт, поведе, увеличавайки преднината си с пет до осем десети на обиколка пред Кими Райконен, и не изпусна по абсолютно никакъв начин контрола върху състезанието. Екстравагантното решение за два стинда с меки гуми за пилотите на Ферари говори, че просто не са очаквали подобни условия на пистата. Беглите погледи, които мятаха към небето, ни навеждат на мисълта, че очакваха дъжд.

Ако това е така, критиката към синоптиците на италианския тим е голяма. Защото колкото пъти имаше вариант за променливи метеорологични условия, толкова сбъркаха. Ако ли не – тогава наистина тотално се провалят в намирането на най-добрите настройки за пореден път, което говори още по-зле за подменения мениджмънт на отбора през този сезон.

Очевидни грешки в пилотирането на момчетата от Ферари нямаше, освен може би една-две неточности от страна на Райконен. За сметка на това Хамилтън изпълни плана си по великолепен начин, отваряйки преднина тогава, когато трябва и контролирайки темпото си, запазвайки техниката, когато нещата се подреждаха така, както трябва. Безспорно това беше едно отлично представяне в разрез с всички критики на Флавио Бриаторе, че британецът не си е взел поука и ще допуска грешки.

Дали си е взел поука от критиките за агресивното си каране, отправени от почти всички пилоти, не можем да кажем, тъй като просто бе толкова безапелационен, че нямаше къде да я демонстрира. Все пак отговори на тях със завидно спокойствие, показвайки шампионски дух, който би трябвало да има най-вероятният бъдещ носител на титлата. Въпреки че думите на Жак Вилньов със сигурност ще звучат в ушите и на феновете, и на пилотите доста дълго време. Думите, че който и да стане шампион – Маса или Хамилтън, това ще е титла, дошла след абсурдно количество грешки и съвсем резонно с доста малко на брой точки.

И докато Макларън се докоснаха до титлата при пилотите, в конструктурския шампионат Ферари поведе с единадесет точки, докосвайки титлата. Така че това беше балансирано лош уикенд за легендарния тим от Маранело и относително добър за британския. Макар че си спомняме, че седем точки бе преднината на Люис и преди Интерлагос и миналата година, така че все още нищо не се знае. Макар че като че ли развръзката действително до голяма степен се случи.

И тъй, докато нищо не е в ръцете на Ферари за пилотския шампионат, то не така стоят нещата в Рено. С добрите резултати на двамата си пилоти – четвърто за двукратния световен шампион Фернандо Алонсо и осмо за Нелсън Пикет – младши, френският тим има вече двадесет точки преднина пред Тойота и си осигури дори на теория четвъртото място в шампионата при конструктурите. Което бе и цел на Бриаторе и компания, така че освен да ги поздравим, друго не ни остава.

Кубица и Хайдфелт заеха съответно шесто и пето място на финала, лишавайки поляка от дори искрицата надежда за титла през този сезон. Абсолютно съм сигурен, че вътре в душата на Роберт ври и кипи в момента. Имайки предвид представянето му, като стабилност състезание след състезание, ако БМВ не бяха заели позицията на "свършихме си работата с победата" и "юруш на колата за следващия сезон", той действително можеше да е най-заслужилият шампион, както Вилньов коментира по-рано през седмицата.

Тимо Глок пред опитния комбинатор Ярно Трули може да звучи като изненада, но проблемите на бившия световен шампион по картинг провалиха иначе оформящото се след квалификацията като поредно добро състезание за него. С това практически Тойота достигнаха онова дъно, което навярно са си мислели, че няма да видят. Отборът се бореше с БМВ-Заубер и въпреки че прекрати развитието на колата си по-късно, остана дори след Рено. Бих казал, че провалът в японския тим е не по-малък, отколкото всички други грандиозни такива, на които станахме свидетели в последните седмици.

Победителят от Гранд При на Италия, Себастиан Фетел не успя да вземе точки, финиширайки на 7.6 секинди зад осмия, но въпреки това отново показа качества, заемайки позиция пред всички останали в групата Ред Бул, макар и само на десет секунди и половина пред шотландеца Дейвид Култард, който като че ли направи добро, на фона на показаното досега, състезание. Ако успее да вземе и точки в Бразилия, ако не друго поне ще приключи кариерата си с необходимото достойнство.

Споменавайки незавършването на Ярно Трули, време е да отправим и критика към Макларън Мерцедес. В още едно състезание един пилот на един от двата водещи отбора отпада. Ако си спомним битките от предишните сезони на стабилни технически правила, ще забележим че представянето поне на шампиона, а в повечето от случаите и претендента винаги е било сравнително стабилно. Изключая абсурдния сезон 2005, който беше комедия от грешки, причинени основно от малоумното решение да се кара с един комплект гуми през цялата състезателна дистанция. И то при положение, че тези с канали наложиха дълги години развитие на болидите към максимално аеродинамично притискане, за сметка на челното съпротивление отпреди въвеждането им, когато сликовете даваха достатъчно механично сцепление за това.

Изводът е, че просто не е нормално да вложиш средно над осемдесет процента от ресурсите си в развитието на колата за сезона и сто процента от усилията извън него към една едничка цел и да допуснеш подобна нестабилност в представянето. Стефано Доминикали дори призна, че Ферари изостават чувствително в разработката на системите за запазване и повторно използване на кинетичната енергия. Последните две състезания нашепват мисли, че като че Макларън изобщо забравиха, че имат втори пилот. И докато в Япония проблемът бе по-скоро случайност, то тук Хейки просто беше посечен от стратегията.

Личеше, че съотборникът му прави близки до максимума, по дължина серии от обиколки. Износването на гумите беше достатъчно видимо, за да направим подобна преценка. И при това положение да наложиш, макар и на по-мекия като каране пилот, подобно решение с дълги стиндове звучи в най-добрия случай оптимистично. Предполагам, че планът на Макларън е бил за по-добра обиколка в квалификацията и максимално задържане на момчетата от Ферари, но след като се провали, можеха съвсем спокойно да изберат един по-сигурен вариант за втория си пилот.

Споменавайки гумите няма как да не отбележим, че ако Ферари не бяха успели да достигнат дъното на представянето си спрямо Макларън, състезанието за Люис можеше да се превърне и в кошмар. Ако бяха го притиснали, износването дори на твърдите смеси на Бриджстоун би станало доста по-солидно и риска увеличен многократно. Индикация за това беше, че в края на сериите от обиколки, които Люис правеше с не-повече от осемдесет-деветдесет процента от възможностите на болида, темпото му спадаше доста рязко. Поглед на гумите след втората смяна мисля би потвърдил подобен извод, макар да не може да бъде дадено категорично мнение. Но от италианския тим могат да се сърдят само и единствено на себе си, че не се възползваха от това, жалко за нас, които пък не успяхме да преценим, дали подобен анализ е по-скоро верен или грешен.

В техническо отношение видяхме промени в предното крило на БМВ-Заубер, очевидно решили, макар и късно, че могат да опитат нещо, чийто профил бе променен в търсене на по-добра стабилност на предната ос чрез ускоряване на въздушния поток, преминаващ през отвора между първия и втори компонент в частта под носа на автомобила. Ефектът е по-добра работа на целия аеродинамичен пакет и стабилност без корекция на ъгъла на атака на крилото.

Ферари промениха вертикалното ребро, поддържащо малкото крило поставено пред кутиите за радиаторите, като от по-изправен профилът стана по-извит. Търсеният ефект би трябвало да е по-добра конфигурация на въздушния поток в задната част на болида. С промените в дифузьора и включването на допълнителен аеродинамичен елемент в тази зона, очевидно от скудерията са търсели по-малка чувствителност на задната част на колата към промени в стойностите на притискане при изменения на нивото на болида над пистата.

Освен това в автомобила на Кими Райконен липсваше "акулската перка", която стабилизира потока към задното крило и като цяло финландеца даваше по-добри времена от съотборника си с това решение. Напълно е възможно именно заради това в бързите завои Фелипе стабилно да губеше време. От друга страна, очевидно бразилецът е преценил, че така колата е по-лесна за управление и времето може да бъде наваксано именно от там. Дали е така, или не, е трудно да се прецени, но все пак решението на скудерията за двамата им пилоти изглеждаше странно.

В заключение можем да кажем, че въпреки седемте точки преднина на почти сигурния нов шампион Люис Хамилтън, състезанието в Бразилия остава с уникален заряд. От една страна заради въпроса "може ли да се случи миналогодишния сценарий?", който си задават феновете на Ферари, от друга - заради уникалната атмосфера, която създават бразилците, когато техен пилот е в състояние да се бори за победата, а в случая дори за титлата, в домашното Гранд При. Така че със сигурност ни очаква един вълнуващ завършек на сезона.






Допадна ли ви този материал? (11) (0) 3433 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.