|
Сивостен :: Мечта за Марсилия (статия) - Творчество
 | |
По алеята в гробището вървяха възрастен мъж и младо момиче.
Държаха се за ръка и той й разказваше това, което беше научил за живота, смъртта и вечната любов. Момичето го слушаше, гледаше голите клони на дърветата и й ставаше мъчно за мъртвите сухи листа, по които стъпваха. После седнаха на една пейка до един от многото гробове, загледаха се в редиците от паметници, имена и дати и в очите на момичето се появиха едри солени сълзи. Мъжът я прегърна нежно през раменете и дълго гали и целува косите й. Говори й за теменугите които щяха да изникнат през пролетта и да превърнат въздуха в уханна сладка топлина...
Очилата му бяха зацапани от прашния есенен вятър, тя ги свали нежно от лицето му и ги почисти с края на тънката си блуза. След това станаха и все така хванати за ръка се отправиха към колата си. Качиха се в нея и заминаха някъде на запад-там където слънцето умира в прегръдката на хоризонта...
Никога повече не видях мъжа и момичето. Не знам къде са и дали изобщо все още ги има...Но когато дивите теменуги разцъфтят и въздуха се изпълни със сладостно ухание, не мога да спра да си представям, че те са стигнали там, закъдето тръгнаха през онзи есенен ден. Те са някъде там, на запад, край топлото синьо море, под лазурните небеса. Той лови риба с новата си въдица, а тя се радва на слънцето излегната в шезлонга до него... А когато дойде вечерта те се прибират бавно към своя дом - хванати за ръка - силно и неразделно.
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1480 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
