|
Сивостен :: Джак Ванс: "Планетата на приключенията", книга втора (ревю) - Джак Ванс, Научна фантастика, Приключенски, Фентъзи, "The Dirdir", "The Pnume", Американска литерату
 | |
 С "Дирдирите" и "Пнумите" продължава - и завършва - шеметното приключение на корабокрушенеца Адам Райт из пределите на Тчай. Воден от непреодолимото желание да намери способ, чрез който да се завърне най-сетне у дома, землянинът затъва все по-надълбоко в неописуемия хаос, представляващ сложната плетеница от взаимоотношения и нрави на тчайските жители. Но въпреки понатрупания с пребиваването опит, начинанието му не изглежда особено по-изпълнимо при наличието на четири враждебни цивилизации, с огромни разриви между отделните култури и дори правила за поведение. Все неща, които го правят да изглежда толкова безпомощен на места, колкото и в момента на крушението си. От това се възползва и Ванс, за да попълни останалите парчета от пъстроцветния пъзел, представляващ Планетата на приключенията, с двете останали големи сили, на които е посветена по една едноименна част.
Трябва донякъде да призная, обаче, че макар и третата и четвъртата повест да могат да се четат самостоятелно, удоволствието от тях е далеч по-пълно, след като читателят се е запознал и с  първите две. Съществува като че ли и известна, макар и трудно забележима разлика в усещането от действието, което тук сякаш е малко по-целеустремено, въпреки че при изящното перо, присъщо на американеца, думите текат все така плавно. Също така прави впечатление, че Ванс е малко по-подробен що се отнася до нечовечността както на дирдирите, така и на пнумите, което вероятно се дължи и на дълбочината, която придобива като автор на фантастика, доколкото предишната му и негова първа фантастична поредица, "Демоничните принцове", частично се отнася и към предходния му криминален период.
И ако има един недостатък, който да може да се извади от цялото и който проличава в самия край, това е малко сбития, но напълно очакван завършек, оставящ впечатлението, че едва ли не авторът няма никакво желание да изоставя изградения от самия него свят, но бива принуден може би от каноните да го направи.
Но това не е чак непреодолим проблем, нито създава особено чувство на неудовлетвореност. Напротив, цикълът съдържа всеки отделен детайл, който да го остави напълно задоволен, и е завършен - при това напълно логично - а, в крайна сметка, един край е безкрайно по-ценен от хиляди начала. И може би и затова и Джак Ванс се нарежда сред най-титулованите имена в средите на фантастиката.
--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
