Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Опасни за живота. Увод (статия) - Биология, Зоология
Опасни за живота. Увод

Поредици: Опасни за живота

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 29 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Стане ли дума за опасни животни, особено животозастрашаващи, първата картина, която изниква в човешкото съзнание, или съдържа повече от здравословното количество зъби, или пък пълзи и съска недоволно. Това, всъщност, е и най-нормалната реакция - вкоренена дълбоко още там, при най-елементарните животински инстинкти, присъщи естествено и на човека, сред които вездесъщият такъв за оцеляване.

При все това, опасността, която представляват за човека тези така наречени опасни животни, в цялата си същност е доста спорна, и представлява постоянна арена за дебати между заангажираните в биологическия спектър науки и техните клонове. Първо, разбира се, идва универсалното математическо помагало със своята статистическа равносметка, която гласи, че жертвите на потенциално смъртоносни видове са в пъти, дори порядък по-малко, отколкото тези на битови инциденти, да речем. Подобно твърдение, обаче, е колкото вярно в чисто цифрово изражение, толкова и съмнително. Всъщност, основните спекулации тук идват от средите на крайните природозащитници, които - като всяко крайно течение - споделят доброто качество да попреувеличават и преиначават фактите в своя полза. С други думи, да - жертвите на голямата бяла акула годишно са безкрайно по-малко от жертвите на обикновения електроуред, но това по никакъв начин не я прави по-безопасна. Защото неспекулативната статистика ще напомни също, че докато с електрически уреди неизбежно за днешния бит боравят девет от десет жители на родната ни планета, то желаещите да упражняват плувческите си способности по места, населявани от популация акули - бели или не - са също в пъти по-малобройни. Естествено, има инциденти - и ще има - и в този поток на мисълта се появяват цяла група значително по-сериозни аргументи, сред които своето пък първо място заемат изследванията, съсредоточени върху поведението на животните.

Голямата тежест тук пада върху своеобразната граница, разделяща предизвиканото и непредизвикано нападение, извършено над човека. Това е може би и един от най-дискутабилните моменти при определяне опасността, която би могло да представлява едно животно. Защо - ще запитате - и ще получите отговор, но нека първо се върна малко по-назад, тъй като когато говорим за поведение на животните, то имаме предвид вече най-висшата им форма, гръбначните.

Обобщено, съществуват три начина, по които един организъм може да бъде опасен за човека или, потенциално, смъртоносен. Веднъж, той може да му нанася изцяло механична повреда - тук се класират всички големи, понякога средноголеми хищници, които са способни да го наранят до степен, застрашаваща живота му, на чисто физическо ниво. Струва ми се, опасността, която те представляват, е пределно ясна. Втори път, можем да говорим за отровните животни. При тях, обаче, въпросът е доста по-щекотлив, и то поне в две-три насоки. Доколкото до третия тип потенциално опасни животни, той включва паразитите - били те ендо- или екзо-, вътрешни или външни, където при един по-широк възглед влизат дори патогенните микроорганизми. Но при тях, вече със сигурност, не можем да говорим за някакво специфично поведение. Но да се върнем при отровните животни.

Отровни представители има при всеки животински клас, включително бозайниците - някои представители на яйцепроходните, като птицечовката, имат отровни жлези, и макар и не смъртоносни в общия смисъл на думата, те могат да бъдат най-малкото неприятни. От друга страна обаче, при значително по-отровни животни като португалската фрегата, за която ще стане конкретно дума по-долу, не можем да говорим въобще за поведение. Това създание принадлежи към мешестите, и неща като активно движение не са му присъщи, камо ли пък висша нервна дейност. И трети път, самото понятие "отровност" е твърде плаващо. За разлика от неорганичните токсини, където става дума за определено активно вещество, предизвикващо конкретна реакция в организма, отровите, произвеждани от живите организми обикновено представляват нещо като "бульон" от най-разнообразни компоненти, които колкото и да са токсични, то действието им никога не е на сто процента ефективно, да не говорим за еднакво. За това има и причина, и възможно най-ярък пример - причината естествено се корени в това, че не може да се очаква от биологичен организъм да синтезира циановодород, който ще бъде точно толкова токсичен и за самия него, а пример са най-познатите, естествено, змийски отрови. Обикновено, те представляват коктейл от хемотоксини, невротоксини, понякога миотоксини, ензими, различни коагуланти или пък антикоагуланти - сиреч, смес от кръвно-, нерво- или мускулно-реагиращи вещества, комбинирани със съсирващи или противосъсирващи такива, както и различни литични (разграждащи) такива - които могат да предизвикат почти произволна комбинация от афекти. Но още по-невероятната особеност е тази, че може и да не я предизвикат, тъй като не по-малко значение има и ответния организъм. Същото важи, в интерес на истината, и за насекомните отрови, или тези на членестоногите като цяло (вкл. паяци и скорпиони), а в огромна степен влияние имат както алергичната реакция, така и имунната система на жертвата. Тоест, самото понятие "отровен" отново е плод най-вече на статистиката, като - естествено - животните, предизвикващи по-голям процент смъртни случаи се считат за ултимативно опасни.

Отделно, някои от заразоносителите също се считат традиционно за отровни, макар и това да не е реално вярно. Комодският дракон, например - най-големият известен гущер, при това популярен не само с отвратителния си нрав, но и с отровността си - всъщност не принадлежи към отровните влечуги, за сметка на което слюнката му съдържа голямо разнообразие крайно неприятни микроорганизми. Макар че, според някои последни изследвания, това може и да не е напълно вярно, и варанът все пак да е отровен до известна степен.

Защо, обаче, поведението на животните е толкова ключово? Причината се корени отново в най-изконните инстинкти. Ако трябва да обобщим, щом някое животно се намери принудено да защитава собствения си живот или своето потомство, то тогава много по-вероятно човекът е нарушител в неговия естествен хабитат - местообитание - и преценката на степента на опасност, която то представлява, се превръща в чиста проба хазарт и екстраполация на обикновено съмнителни данни. Нещо повече, по принцип животните, които намираме за поне относително разумни, се страхуват от човека, и са нужни малко или повече специфични условия, за да могат те да го надмогнат.

Във всички случаи, обаче, тези постановки са до голяма степен теоретични, докато всяка една позиция от тях се клати и подлежи на дебат, както ще става дума и при конкретните представители на различни видове по-нататък из самата поредица.






Допадна ли ви този материал? (6) (1) 3506 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.