Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Няколко думи за електронните уроци (статия) - Електронни уроци, Образование
Няколко думи за електронните уроци

Автор: Константин Делчев, неделя, 21 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика, Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Що е то електронен урок? Преди време МОН обяви конкурс за електронни учебници; училищата, частни и държавни, в „примамките” за кандидат-гимназисти доста често споменават електронно или мултимедийно обучение, но какво всъщност представлява то и каква е неговата важност за учебния процес. Естествено, материята е обширна, и както винаги, когато става въпрос за образование, няма най-точен отговор или най-добро решение за нищо. Отделни видове електронни уроци, или по-общо, електронен учебен материал, се изгражда по крайно различен начин и може да варира от най-обикновена екселска таблица, през серия добре подбрани клипове до пълнокръвен софтуерен продукт със собствен 3D-енджин, предназначен да покрие самостоятелната подготовка по цял учебен раздел. При това сложността и ресурсоемкостта на продукта доста често не кореспондират с ползата от него, нито с предназначението му.

Най-общо казано, можем да си изберем два важни признака, по които да класифицираме частично електронните материали съгласно типа обучение, за който са предназначени - дали са за самостоятелна работа или не - и дали са за дистанционно обучение, или не.

Материалите за дистанционно обучение като цяло са от слабо значение за средното образование в България. Исторически те са свършили и още вършат много значителна работа в държави, съставени от силно контрастни като развитие и гъстота на населението региони, като Южна Америка или Казахстан (който със своята учебна телевизия е един особено удачен пример) още от първата половина на века насам, но за държава членка на ЕС с толкова лесно достъпен интернет имат само някаква маргинална функция. Като цяло този тип учебно съдържание е представен под формата на радио- и телепредавания, рядко подкастове и т.н.

Втората роля на дистанционното обучение за средношколците е да предложи достъп до тясно специализирани курсове, каквито училището едва ли би могло да осигури на място, а и едва ли ще бъде рентабилно, предвид очаквания малък брой интересуващи се ученици. За сметка на това, видеоконферентните връзки стават все по-достъпни, да не кажем практически безплатни, и на теория това може да бъде използвано, макар че подобни курсове са си чиста екзотика. По-реалистичният вариант са например различните уебинари (web+seminar, неологизъм, с който се назовават някои интернет семинари) и онлайн-курсовете, които стават все по-усъвършенствани с развитието на системи като moodle и вече включват в себе си платформи за работа в група, за контакт в реално време и дори за решаване на тестове в реално време. Да, те най-вероятно ще се водят на чужд език и едва ли ще могат да наваксат липсата на личен контакт, но са способни да осигурят съвсем качествено образование и няма нужда към тях да се насочва прекален скептицизъм.

Съвсем другояче стои въпросът с материали, които са предназначени за ползване в учебния час, защото тогава в уравнението се намесват поне три неизвестни. Тъй като те почти винаги са безплатни, или поне почти винаги съществуват безплатни техни еквиваленти, то изборът се свежда основно до предпочитаната методика.

Повечето съвременни материали са изградени по начин, който да използва максимално интерактивността на информационните технологии и на практика, ако интерактивност липсва, ние трудно можем да си говорим за електронно обучение (защото инак в крайна сметка свеждаме всичко в четене от PDF вместо от хартиено копие и писане на клавиатура, вместо с химикалка). Това означава, че активната роля в учебния процес се прехвърля върху ученика и вече можем да говорим в една по-голяма степен за учене вместо за заучаване и за откриване, вместо за прочитане на материала. Използват се редица илюстративни материали, често недостъпни за добрият стар учебник – триизмерни изображения, чертежи и схеми, които могат да бъдат променяни в реално време, богат набор от връзки към релевантни материали в използваната литература, а в някои материали и солиден обем украшения. Това е допустимо от чисто практическа гледна точка, защото те не изискват ресурс като допълнителни цветни страници на някой учебник, но пък хващат окото и печелят точки за оформление. Тук следва да отделим и специално място на образователните игри, които може да са доста удачни за ученици в началното училище, но с напредъка на възрастта започват силно да губят приложението си. Най-малкото, защото жертват обем и структуриране на данните за геймплей, който така или инак не може да надмине този на чистите, "необразователни" игри и респективно да се хареса на поотрасналите ученици.

Въобще, в динамичния учебен материал на учениците се дава възможност те сами да достигнат до резултатите, често използвайки техният собствен метод и логика, докато учителят повече напътства, помага, и - в крайна сметка - систематизира наученото. Това представлява едно несъмнено развитие в положителна посока и като цяло бива насърчавано, макар че се случва и нещата да не се развият по най-добрият възможен начин.

За начало, учениците може просто да не се чувстват комфортно, трябвайки самите те да работят, вместо да възприемат пасивно и това е разбираемо за някои от тях – онези, които на жаргон наричаме "зубрачи". Други може просто да имат нужда от време за приспособяване, а трети (обикновено онези със слаби компютърни познания) може и да не успеят да се приспособят. Но, като цяло, учениците са лесно приспособими, стига да бъдат настроени за това.

Вторият проблем настъпва, когато всъщност се влезе под ударите на седемнадесетия закон на Нивън – "Никоя техника не работи, ако не се ползва". Каквито и учебни материали да се предоставят, ако учителят продължи да си преподава, както всяка година го прави, още от както е влязъл в тази професия, няма да има никакъв ефект от цялото обучение. Отбиването на номера също не върви добре, защото се очаква учениците да имат голям брой въпроси, които, ако се оставят неотговорени или поне неизслушани, водят до бърза загуба на интерес към целия урок.

Обратно, един мотивиран и кадърен преподавател е способен да си създаде сам учебното съдържание от нищото. Да, на физиците и на биолозите им е по-трудно, защото залагат силно на модели или записи на тестове, които те самите не могат да направят, но практиката показва, че е напълно в реда на нещата за много математици в Германия сами да си приготвят, примерно в HTML-формат, необходимите за урока материали.

В крайна сметка, урокът се прави от учител и ученици, или както е модерно да се казва, обучител и обучаеми, като ефектът от него зависи именно от тези две страни, а останалото представлява повече или по-малко просто реквизитът, с който тече обучението. Ето защо, добре е този реквизит да е на ниво, но това не бива и да се превръща в самоцел, в добре украсена за пазара опаковка.






Допадна ли ви този материал? (7) (0) 6941 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.