|
Сивостен :: Краят на купона (статия) - Велосипеди, Свободно време, Хоби
 | |
 Колкото и да не ми се иска, време е да си го призная. Лятото е на доизживяване и единственият начин да променя този тъжен факт е да си хвана самолета до Австралия. Дъждът се настанява трайно в софийското ми битие, а локвите са надупчили улиците като швейцарско сирене. С други думи – май е време да пенсионирам колелото до пролетта.
Не, че няма да се нахвърля хищно върху топлите слънчеви зайчета, които синоптиците обещават. Когато излязат да пасат падналите есенни листа, разбира се. В крайна сметка обаче купонът на колела свърши... Поне на онези две колела, за които не ти трябва книжка, а само стегнати прасци и бедра.
Равносметката е тъжна. За два месеца по софийските улици навъртях само 292 километра. Не успях да си изтъркам гумите, не ми се наложи да ходя на сервиз и така и не свикнах да карам на най-високата скорост. Не се включих и в някое от онези нощни карания, за които все си казвах: „Следващата седмица.” С други думи – далеч не съм хардкор пармезан в колоезденето, а по-скоро се задържах на ниво леко запечен кашкавал.
От висотата на пуфтящо по моста „Чавдар” топено сирене обаче открих защо из по-големите европейски градове велосипедирането е основен начин за придвижване. На първо място е маневреността – с нея не могат да се похвалят нито автомобилите, нито градският транспорт. Следва компактността, която позволява движение из най-сериозните задръствания и паркиране на най-невероятни места. Не на последно място е фактът, че велосипедите не отделят вредни емисии газове в атмосферата и не допринасят за сгъстяването на смога, който и без друго наднича воайорски през прозореца. Е, и простата икономическа истина, че не харчиш пари за билети или за бензин, също си казва думата.
Рискове има, разбира се. Някой да се заблее в удобното си купе и да те превърне в част от черната хроника. Или изведнъж да се окаже, че колелото ти го няма там, където си го паркирал. В крайна сметка обаче, едва ли нещо може да се сравни с чувството, което изпитваш, когато подминаваш всички онези бавно пъплещи арогантни джипове, непретенциозни минита и пуфкащи хечбекове. И пристигаш тъкмо навреме, за да си вземеш една бира и да се изсмееш полусъчувствено на тайфата, която се оправдава със СКГТ.
Да... Само 292 км и един безкраен двумесечен купон на маршрутни експерименти и относителна мобилна независимост. Днес, след първия ми сблъсък с тролея, осъзнах, че летният купон е свършил. Все още мога да си позволя в сухите дни да се мятам на педалите или да включа в употреба кракомобила, но май ще трябва да отдам дължимото и на градския транспорт. И да се поровя из спомените... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
