Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Трофим Денисович Лисенко (1898-1976) (статия) - Биология, Генетика, Земеделие, История, Любопитно, Наука, Селекция
Трофим Денисович Лисенко (1898-1976)

Поредици: Бележити учени

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 14 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Какво се случва, когато науката влезе в полза на политически амбиции и популистки цели? Обикновено нищо хубаво. Прекрасен пример в това отношение са безумните теории за расите на националсоциалистите в Германия, довели до Холокоста. Но докато това било политическа доктрина, наложена на антропологията и един вид “платена” наука, то на съвестта на човека, за който ще стане дума спокойно могат да се припишат няколко милиона живота, жертва на личната му амбиция.

Трофим се появил на този свят в украинското село Карловка и през нелекия си живот успял да осъществи “съветската мечта”, която дори леко надминал. След детство, прекарано във войни и несигурност, през 1925-та година завършил специалност агрономство в Националния агрономически университет на Украйна, след което постъпил на работа в град Гандже, Азербайджан в института по Приложна ботаника и нови култури. С малко късмет, добро стечение на обстоятелствата и лековерен директор, само за две години “босоногия” Лисенко постигнал успехи, за които са мечтали поне две трети от алхимиците. Разработването на подход за облагородяване на почвите без използване на минерални вещества и внедряването на зимен сорт грах, който осигурявал паша на стадата му спечелили слава, последователи и любовта на народа. Нищо, че успехите явно били в пряка зависимост от собствената му аура, защото така и никой не успял да ги повтори на територията на Азербайджан.

След още две години през 1929-та се преместил в Институт по селекция и генетика в Одеса, където оглавил лаборатория по яровизация. Тук трябва да признаем донякъде заслугата му, най-малкото за въвеждане на термина, макар че самия процес е бил доказан десетина години по-рано. Става въпрос за факта, че семената на някои културни растения се нуждаят от период на застудяване (кореспондиращ на зимата), за да преминат към развитие. Лисенко обаче използвал това явление като основа на теорията си за стадийното развитие на растенията, според която всеки етап от живота на едно растение може да започне само при определени температурни условия на средата. Тази му теория пък през 1933-та била докладвана като най-голямото достижение на растителната физиология за последните десет години лично от бъдещата жертва на Лисенковизма, Николай Вавилов.

В последващите години яровизацията била прокламирана като задължителен етап преди засяване на културите и сигурен начин да се постигне висока продуктивност. Големия процент на семена, загубили кълняемост, както и относително по-неконкурентно способните растения не били отчетени. През 1936-та година Трофим Денисович се издигнал до директор на института, а от две години вече бил академик на АН на Украйна. Постепенно започнал да трупа и ленински ордени.

Същата година за първи път публично Лисенко влязъл в полемика с класическите генетици, отричайки практическото приложение на разпространените теории. За сметка на това пък собствените му достижения като теорията за бързото въвеждане на новите сортове, с което да се избегне евентуалната загуба на полезни качества в поколенията намерили добър прием в ръководството на СССР и година по-късно бил избран за депутат във Върховния съвет на СССР, макар и безпартиен. През 1938-а година станал и директор на ВАСХНИЛ (сложен акроним на агрономическа академия по името на Ленин, практически най-голямото научно звено в тогавашен СССР). Светкавичната му кариера продължила със звание академик на АН на СССР през 1939-та, директор на института по генетика към АН през 1940-та, сталински премии първа степен (три на брой), осем ленински ордена и герой на социалистическия труд, през 1945-та.

Междувременно на дневен ред се оказала менделовата генетика, за която Лисенко твърди, че е несъстоятелна и разпада 3:1 на белезите е доказуем само при големи бази данни, когато се дължи на закона за случайното разпределение. Самият Трофим Денисович застъпвал ламарковата еволюционна теория и се считал за пряк наследник на Мичурин. Тоест, белезите се влияят от условията на околната среда и гените са силно изменчиви. В крайни форми тази теория стига до висоти от типа “няма значение какво си посял, ще пожънеш това, което условията са предопределили”.

В тези години Лисенко много се харесвал на Сталин, главно заради обещанията и идеята, че е в състояние да вдигне селското стопанство на Съюза на крака. От научна гледна точка по-голяма част от трудовете му са абсолютно несъстоятелни, но за сметка на това пък олицетворявал политическата идея за гения на съветския селянин и, радвайки се на доверието и любовта на народа, успявал да ремотивира хората да се върнат на полето. Едва на петдесет години, през 1948-а, Лисенко вече бил жива легенда, на него се кръщавали институти, а последователите на Лисенковизма шествали из СССР. До голяма степен това продължило дори след смъртта на Сталин, при Никита Хрушчов, докато постепенно очевидната истина лъснала на бял свят и някак тихомълком Трофим Денисович бил “свален от власт”, а теориите му захвърлени на боклука. От 1965-та когато бил разжалван като директор на института по генетика, та чак до смъртта си, единайсет години по-късно, когато отдавна бил отречен и определен като велико зло, Лисенко продължавал да работи в собствена лаборатория и да бъде недосегаем.

Но приказката си има и тъмна страна. Подобно на повечето самоиздигнали се хора, които чувстват несигурност, Лисенко често прибягвал до ненаучни аргументи, когато трябвало да се справя с критиците. Близостта му с върховната власт довела до арести, заточение и самоубийства на не един и двама обещаващи съветски биолози. Сред първите жертви на Лисенковизма станал Н. И. Вавилов, един от най-големите в съветската наука. С прогресивната идея за имунитет при растенията и масивните трудове за центровете на произход на културните видове, Вавилов бил световно-признат учен, арестуван през 1940-та и умрял три години по-късно в затвора. Сталинските репресии се пренесли и на ниво наука, умело направлявани от Трофим Денисович.

Немалка е ролята на Лисенко и в една от най-големите човешки катастрофи след Втората световна война, макар че вината му не е пряка. В периода 1959-1961 в братски Китай стартира програма, която цели превръщането на страната в индустриален гигант и осъвременяване на земеделието по методите на академик Лисенко. Това включва освен кампанията по унищожаване на “четирите напасти”, най-известна, от които са врабците и въвеждане на подходи като посяване нагъсто, защото според Лисенко растенията от един вид няма да се конкурират и може да се постигне огромна плътност на посевите, засяване надълбоко, защото така ще израснат растения с по-силна коренова система. Само за три години настъпилия глад е причина за смъртта на между 12 и 43 милиона души (според различните данни), официално на 20 милиона. Пак повтарям, не бихме могли да държим Лисенко отговорен за тази катастрофа, но заложените от него идеи имат известна немалка роля.






Допадна ли ви този материал? (6) (2) 6951 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (52) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.