Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Лаптопът – възможна алтернатива на домашното PC? (статия) - Компютри, Технология, Хардуер
Лаптопът – възможна алтернатива на домашното PC?

Поредици: Хардуер

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 11 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Покрай напредването на технологията и падането на долара преносимите компютри станаха далеч по-достъпни не само за бизнесмена, но и за редовия потребител. Сравнение със стандартното PC показва, че те продължават да имат своите плюсове и минуси, които смятам да разгледам в следващите редове, вмъквайки и евентуални начини за справяне с тях. Това ще направя от гледната точка не на компютърен специалист, а на обикновен човек, който си прави сметката – за цената, хардуера, мястото в къщата, музиката, филмите, компютърните игри – изобщо, за всички форми на употреба, които един подобен електроуред трябва да върши, докато му е подръка.

Условно, и вероятно много непрофесионално, ще си позволя да разделя преносимите компютри на три категории според цената им, на която се предлагат в големите вериги магазини за техника в България – Техномаркет, Технополис, Интермаркет и т.н. А именно: от 800 до 1100 лв., от 1100 до 1400 лв. и от 1400 лв. нагоре. Правя го, защото, докато ги обикалях, установих (и всъщност не е далеч от ума), че различите марки (Toshiba, Asus, Dell, MSI, Samsung и т.н.) предлагат в общи линии едно и също в даден ценови обсег. Колкото по-скъпо, толкова по-добре, но принципите на капитализма вероятно са ви съвършено ясни. На посочените негативи ще се опитам да дам и адекватни решения, доколкото такива съществуват.

1. Размер

Че преносимият компютър е по-малък от домашния - в това спор няма, като този факт води след себе си и различни последствия. От една страна, намаленият размер е добре дошъл за повечето домакинства – едва ли някой ще оспори, че бюрото и компонентите на PC-то му заемат вероятно една трета от стаята, а с оплетените кабели отзад отдавна се е отказал да се бори. Втори плюс е и самата преносимост – не става въпрос само за възможността да го занесете до работа и обратно, а дори до хола или кухнята – полезно, ако имате гости и искате да гледате филм или да пуснете музика.

Плюсът на малкия размер лесно може да стане и минус. Дисплеят на стандартния лаптоп е около 15.4 инча. Не че не можете да си вземете 17’’, но това оскъпява покупката с близо 200 лева и обикновено идва за сметка на качеството на останалото в компютъра. Картината на повечето преносими компютри от нисък и на почти всички от среден и висок клас е фантастична, 16:8 (широк екран), заради великолепното качество на изработка, като говорим дори за HD визия при по-скъпите модели – което прави гледането на филм невероятно удоволствие дори при скромните 15 инча. Те, обаче, трудно могат да се нарекат достатъчни, ако решите да поканите цяла компания вкъщи. Евентуално решение е наличието на TVout (възможност за свързване с телевизора ви чрез кабел, при което телевизора става екран), налично при повече от деветдесет процента от моделите, които разгледах, независимо от цената. Средният и високият клас пък предлагат и Monitor out – съответно, може да ги свържете с монитор за компютър. И двете решения ми се сториха много приемливи – лаптопът съвсем спокойно може да бъде компютър за вас и DVD плеър за останалите в семейството, като остават всички плюсове на малкия размер, посочени по-горе.

По-дребен проблем е клавиатурата – ниският клас и по-голямата част от средния клас предлага класическата лаптоп клавиатура – липсата на Num Pad (бутоните с цифри най-вдясно на вашата клавиатура) донякъде дразни, но пък за сметка на това имат пълна мултимедийна поддръжка – почти всички процеси в компютъра, от Winamp до настройките на дисплея, могат да се контролират чрез функционалните бутони. Скъпите модели от среден и повечето от висок клас предлагат “Full-size number keyboard” – сиреч, имате на разположение всички благини на обикновената клавиатура, с тази разлика, че са значително по-наблъскани. Аз лично не усетих никакво неудобство от този факт – за ден-два се свиква и дори става приятно. Освен това, за около 8-10 лева можете да намерите допълнителен USB Num Pad, като често такъв идва и като подарък.

2. Хардуер

Хардуерът, разбира се, е най-спорната точка при преносимите компютри. Тук вече трябва да прецените сами – за какво, всъщност, ще използвате най-много компютъра си. Ако имате желание да играете най-вече игри, бих ви препоръчал първо да си вземете една от трите конзоли нова генерация, и чак тогава персонален компютър. За всичко останало лаптопът може да си върши работата повече от добре. Ниският клас предлага между 1 и 2 гигабайта РАМ; 120-200GB харддиск; около 1,5 процесор, обикновено поколението тъкмо преди двуядрените; видеокарта от производителя на дъното; DVD-RW носител – напълно достатъчно, за да гледате филми, да слушате музика, да записвате информация, да работите с Офис програми и да сърфирате в Интернет.

Средният и висок клас влизат в друга лига, като последният е напълно достатъчен да играете която и да е компютърна игра най-малко на средни детайли. РАМ-та се движи от 2 до 4 гигабайта; харддисковото пространство – от 200 до 320 GB; видеокартите са последно поколение мобилни версии на nVidia и Ati; процесорите – двуядрени, на Intel и AMD. Да, няма да засенчат персонален компютър за същата цена (без монитора) и Xbox 360, но са приемлив компромис, и със сигурност ще можете да се насладите на Diablo III и Starcraft II, да речем, при това с невероятно качество на картината. Пак казвам – в случая зависи за какво ще използвате личния си компютър най-много.

Двата основни проблема по отношение на тази точка са прегряването и трудния ъпгрейд. Малкото място, на което е наблъскан хардуерът, не позволява свястно охлаждане. И докато при персоналния компютър жегата е от кутията около краката ви, тук я усещате направо под пръстите и дланите си. Повечето производители препоръчват почивка на всеки шест часа, особено при интензивна работа на хардуера – игри и по-тежки програми, тъй като прегряването може да доведе до проблеми с операционната система, изразяващи се обикновено във внезапен рестарт (то кой ли проблем с Уиндоус не се изразява в това). И все пак, струва ми се, след шест часа интензивни занимания с какъвто и да е компютър почивка заслужава не само той, но и вашите очи.

Липсата на множество вентилатори и практически херметично затворената композиция на преносимия компютър, която пречи на напълването му с прах и други мизерии, прави този вид машина почти безшумна, което е изключително приятно. Отдавна не ми се беше случвало да включа PC и да не чуя тръбен зов на рогове и сирени.

Възможностите за хардуерен ъпгрейд на вътрешната част на лаптопа са силно ограничени и обикновено скъпи, от тази гледна точка, че в сервиза цакат сериозно. За сметка на това, повечето компании разработиха външни USB-разширения, които при желание заместват или усилват даден компонент на лаптопа - външни харддискове до 1 ТB, видеокарти, РАМ-памет и т.н. Хубавото е, че до едно са изключително компактни и отново запазват основното качество на лаптопа – малкият размер и преносимост. Преспокойно можете да съберете всички тях в чантата му.

Що се отнася до звука – вградените колонки започнаха да стават все по-добри, особено при скъпите модели – сериали, по-стандартни филми и дори музика спокойно могат да се слушат през тях. Star Wars, обаче, не. За щастие, жак за колони и слушалки също има, така че безпроблемно можете да свържете 5.1 съраунд системата си към лаптопа.

3. Свързване и екстри

Всеки лаптоп поддържа WLAN интернет, Bluetooth, broadband и LAN интернет. Най-забавен е безжичният интернет, разбира се – възможността да си провериш и-мейла от тоалетната е изкушаваща за всеки мъж. Стандартен рутер (устройство, в което вкарвате ЛАН-кабела си, а то разпръсква сигнала безжично наоколо) върви между 45-100 лева, а много преносими компютри го носят като подарък със закупуването си. Отделно, среден и висок клас предлагат и вход за Express или PCMCIA карти за интернет чрез мобилните ни оператори. Както виждате, по тази точка преносимият компютър е няколко идеи над домашното ПС.

Всеки лаптоп има също така между 2 и 6 USB порта, както и вход за флаш-карта с неограничена поддръжка на пространството. Налични са стандартни слотове за слушалки и микрофон (някои от моделите имат вграден такъв), задължителна е и камерата – за момента варира между VGA (640x480) и 2 мегапиксела, като най-разпространена засега е 1.3. По-големи така и не видях по нашите географски онлайн ширини. Освен това са вградени в драйвърите, и са готови за употреба веднага щом включите лаптопа. Повечето преносими компютри се предлагат в комплект с мишка и чанта, или пък рутер, флаш-карта и т.н. В този аспект е хубаво да видите къде ще ви предложат най-добра оферта за дадена машина, тъй като при покупка от такъв мащаб е хубаво да се спестят и малкото допълнителни разходи.

4. Цена

След многократно разглеждане на различни преносими компютри за себе си открих, че най-доброто съотношение откъм оста цена-показатели-качество (разбирай марка) дават Asus (M51 серията) и Dell (Inspiron), а след тях – Toshiba (Satellite). Sony и Samsung ми се видяха прекалено скъпи за, поне привидно, далеч по-скромни показатели. Техномаркет и Технополис предлагат много гъвкави планове на изплащане, а в почти всеки от техните магазини има представителства на различните кредитори. Лаптопът излиза около десетина процента по-скъп от персонален компютър със същите показатели, но пък има вградени колони, камера, мишка и клавиатура , порт за флаш-карти и т.н., които донякъде компенсират разликата.

Обобщение

Надявам се, че по-горните ми наблюдения ще ви помогнат по някакъв начин, ако сте решили да вземете нов компютър за вкъщи. Лаптопът едва ли е идеална алтернатива на доброто старо PC, но определено е приятно, откакто не се налага да се спъвам в кабели и да бърша прах и мизерия от вентилатори и кутия. Поддръжката е много лесна – леко влажна хартия и двеминутно търкане карат пластмасата да светне като слънце. Нищо не ми пречи и да отида с него до климатика в хола, когато в стаята ми стане невъзможно за дишане от жегата. Изобщо, чувството е далеч по-свободно, и някак внася разнообразие в жилището ми, което определено освежава. Та, магазини много - успешен лов!






Допадна ли ви този материал? (24) (6) 4807 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (53) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.