Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Два повода в ръката (статия) - Кинология, Общество
Два повода в ръката

Автор: Даниела Панайотова, понеделник, 11 август 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Предизвикани настроения, или два повода в ръката…

Излизаме внимателно – аз и те. Двата повода в едната ръка. Кучетата плътно до крака ми, оглеждам площадката пред асансьора. Хора всякакви. Някои гледат зло и през зъби ругаят мръсните кучища. Някои пищят и ръкомахат. Някои искрено се радват на четирилапата ми компания. Но ние си внимаваме. Профилактично.

На улицата винаги завиваме надясно. На другата страна е пазарчето. Сергии, неугледни бараки и... пет-шест одърпани кучета. Не обичат домашните. Пазят територия. Пазят остатъците от сандвич, гнилите зеленчуци, картонените кашони, в които се крият от вятъра. Някак не попадат пред погледите на екослужбите и все остават некастрирани. Крият ги продавачите на сергии – пазели им стоката. Пазачи! Затова от време на време някое и друго пале умилява минувачите. Повечето изчезват под гумите на колите или от някоя и друга болест. Едно-две се присъединяват към глутницата. С лай и оголени зъби преследват мотори, коли, хора... Кой е виновен?

Та ние сме надясно. Ама не съвсем, защото иначе попадаме на пазачите на паркинга. Охраната храни няколко едри кучета, а те се отблагодаряват с неистов лай и категорична непоносимост към “чужденци”. Пазят си своята територия. Понякога ги връзват. Рядко. Нали охраняват. Когато се чувстват застрашени – нападат. Кой е виновен?

По алеята минаваме покрай детската площадка. Съвсе-е-ем открая – нямаме друг път до полянката. Двата повода в едната ръка, двете животинки “редом” до крака ми. Можем и да заобиколим, но пред блока една жена “гледа” пет-шест котки и две-три кучета. Изнася им тенджера с храна и я изсипва на площадката до счупената въртележка. Котките бягат със съскане, ако ги завариш докато хапват. Кучовете се хвърлят. Зло. Отчаяно. Пазят си храната. И ние се пазим. Заобикаляме. Покрай детската площадка. Ругая бездомните. Кой е виновен?

Понякога си имаме компания. Първият път коленете ми се разтрепериха. От нищото изскочи питбул. Е, не особено типичен, малко по-висок, но пит. Хвърли се към нас, завъртя опашка. И после ме погледна. Господи, как ме погледна! “Дали нямаш място и за мен? А? И аз ще вървя до крака ти...” Очевидно е бил домашен. Очевидно търсеше стопанина си във всеки човек, повел любимеца си на разходка. Очевидно не намираше пътя към своя дом. И гледаше – виновно, тъжно, питащо, с надежда... Седмица по-късно куцаше. Глутниците го гонят – не приемат чужди. А питът все обикаля и си търси човека. Никога не лае. И никога не напада – няма какво да пази.

Казват, че другият пит напада. Води го възрастна жена. Отдалеч предупреждава – “Заобикаляйте ме, не мога да го удържа, много е лош!” Заобикаляме. Внукът й го гледал за кучешки боеве. Дали слуховете са верни никой не знае, ама белезите не са слухове. Може и да не е бил лош. Но е трябвало да си пази живота. Питбулът ли е виновен?

Нашата полянка се е свила между паркинга, блока и детската площадка. Пускам двете малко да потичат. И гледам с четири очи да не ги подмами долчинката. Която по плана на града трябва да е парк. А иначе е приют за клошари – спят върху кашони и стари одеала, сред остатъци от храна и... други остатъци - от естествените им нужди. За разнообразие зад блока съвестни граждани хвърлят отрова в парчета месо или хляб. Срещу бездомните – кучета ли, хора ли... Не питам кой е виновен. През пътеката играят деца.

Хвърлям въже на четирилапите. Или топка. Учим се да вървят редом и да не се ослушват, когато ги викам. В джоба ми са паспортите им, бележките за регистрация и платен данък, пликчетата. На това му казваме разходка. Нямаме право да сме тук. Трябва да се разхождаме само на определените за целта места. Някой ден може би ще го открием това място – определеното. Поне едно... А днес се промъкваме – между паркинга, отровата, пазарчето, пазачите - двата повода в едната ръка, двете “редом” до коляното ми.






Допадна ли ви този материал? (21) (1) 4228 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.