|
Сивостен :: Blade of the Immortal (статия) - Комикси, Манга
 | |
 Времена на изолация за Япония, Шогунатът е успял за пръв път да покори и удържи всички земи заедно. Но годините на мир, спокойствие и разцвет на японската култура намират своите страховити врагове в лицето на млади и мрачни воини.
Действието в  мангата се развива на няколко места паралелно, разказвайки за случващото се в островната държава като цяло и историята на главните герои - Манджи и Рин. От една страна, ново доджо - училище за бойни изкуства и най-вече боравене с катана - Иуто-руи, се появява на политическата сцена, избивайки наред многобройните сродни с всичките им учители и ученици. Главатарят им, почти свръхчовек - Анотсу е тръгнал по безкрайния път на отмъщението си срещу досегашния ред на мир и "изнежване" на мъжете. В своето доджо той приема само доказали се воини, ефективни що се отнася до причиняването на смърт, независимо колко нетрадиционно, екзотично или направо непочтено следват своето призвание. От друга страна, странният мечоносец Манджи-сан търси своето собствено избавление, а младото и крехко момиче - отмъщение и смърт, която желаят много хора - тази на Анотсу.
В същината на мангата можем да поставим приключенията на Манджи. Той е грозен, белязан видимо от зли духове с мрачна орис, с едно око и множество белези и резки от многобройни схватки. На места глупав, сприхав и циничен, този самурай е обрекъл живота си на добра кауза. А, за негово съжаление, животът му сам ще да е доста дълъг, защото той е безсмъртен.
 Някога Манджи е бил олицетворение на безнаказаното зло - като тъмен и "мръсен" наемен убиец, той успял да лиши света от сто добри и честни мъже. На всичкото отгоре, мистична бабичка го "дарява" с безсмъртие. Сякаш злото ще надвие и навеки господства над всичко останало... Но самураят разбира, че точно безсмъртието и невъзможността да си почине и отиде от този свят, болката от всяка рана, никоя от които не може да го убие, са всъщност проклятие и наказание за черното му минало. Осемстотингодишната жена - Уаобикуни му казва, че умората от живота може да си отиде само ако убие хиляда наистина зли мъже и така разчисти сметките си.
Така поднесен, сюжетът бързо се навързва в кървава редица от множество битки, предателства, омраза, а също и любов, приятелство и приключения. Персонажите, както обикновено в подобни манги, търпят дълго и съществено развитие, изправят се срещу нови и стари предизвикателства. Тук е моментът да отбележа, че мангата строго не е за деца. Освен кръв има много изнасилвания, рязане на крайници, и откровено брутални сцени. Един от персонажите, Шира, сече на парчета и заковава всички жени, докато се забавлява с тях, друг разсича всичките си деца, понеже не могат на почти бебешка възраст да издържат определен брой замаха с катана, трети реже и колекционира женски глави, четвърти пък рисува с кръв красиви маски върху жените преди да ги изнасили и убие... понякога използвайки кръвта от свежите трупове на съпрузите им; в една битка между двама души бяха отсечени шест крайника, отделни комикси са изпълнение само с мъчения на главни герои и други.
 Относно визията, изцяло с черен молив, мангата е фантастично добре направена. Често задъханото действие спира за дълго, за да може читателя да си отдъхне, наслади се на красивите пана и да се приготви за поредната голяма доза кръв. Но няма какво да се лъжем - насочена е основно към битки и ужаси. Иуто-руи е привлекателен център за всякакви изроди, а Манджи, то е ясно, ще трябва да мине през повечето от тях. Лицата и движенията са направени детайлно и приятно. Забелязват се различни стилове и техники, но не се натрапва.
Битките са красиви и брутални, като логиката и реалистичността са на много заден план. За това пък има сцени и картини, които не могат да бъдат забравени лесно. Друга добра страна е, че за разлика от повечето други манги, анимета и филми дори, бойните сцени могат да бъдат проследени и разбрани лесно - а не читателят да се чуди "сега тоя крак откъде го извади, че да го завре там?".
Много на място и далеч не отегчително, се прокрадват различни идеи за мъжеството, за войната и мира, за хората и личностите, за смелостта и смисъла на живота. Има доста символика - за която за съжаление автора си пати понякога, и теми за размисъл, така, че произведението да не може да се нарече безмозъчно и евтино. "Лошата" символика е свастиката, която Манджи носи на гърба на кимоното си. Името му, преведно от местен диалект, се пише точно както названието на символа, който пък е игра на думи - "Манджи" означава "той е здрав, той е жив", а пък главния герой всъщност е безсмъртен. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
