Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Баш-българинът отива на море (статия) - България, Общество, Пътуване, Туризъм, Черно море
Баш-българинът отива на море

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 03 август 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Август месец е! Онова блажено време на годината, когато София прилича на град в очакване на бомбардировка, а пътния трафик към източната граница на родината става нетърпим. Сезонът на големите отпуски е настъпил и подобно на филм с Луи Дьо Фюнес една безкрайна върволица от претоварени автомобили се понася към заветната пясъчна ивица още в ранни зори на първия ден от месеца. Но колко се промениха нещата.

Ярък спомен в съзнанието ми са тези “сини лета”, все пак отразени коректно във вечни класики като “С деца на море”, “ Баш майсторът на море” и “Оркестър без име”, макар тогава да не ме интересуваше, че ще ме цакат с топла бира. Всичко започва няколко месеца предварително, когато картите се разпределят между служителите на даденото предприятие, събитие, съпроводено с много рев и кръчмарски сметки. Номерът е да отидеш хем в по-приятната ти смяна, хем Гошо да е следващата, защото не го харесваш, а пък Пешо да е с теб, защото сте много добри на табла.

В днешно време като че ли тази тогава държавна политика, един вид грижа за труженика, сега липсва и то не за хубаво. Тогава почти всеки отрасъл си имаше почивни станции или взаимоотношения с частни квартири и пращаше за четиринайсет дни всички свои желаещи на море. Така хем работникът си почива, без да разхищава излишни средства, хем е в обкръжението на себеподобните си от работния колектив и съответно под контрол. Е, и сега има подобни почивни бази, но пребиваването в тях комай излиза по-солено от почивката на своя глава, или в по-лошия вариант, условията не отговарят на порасналите изисквания на българина.

След като всичко се нагласи, така че “да сме все свои хора” през смяната, да се насъберат дечурлига от приятелски семейства и неприятни личности от конкурентния цех да са по възможност в друга плоскост на пространството и времето, се започваше и голямата подготовка. Дни наред се събираше багаж, който чинно и в продължение на дни се нарежда и пренарежда в ограничения откъм вместимост “московец”. Дори домашно-стерилизирани бурканчета се подготвяха, в случай че яденето в обществени столове не понася на изнежения стомах. И как винаги се забравяше по нещо, независимо че практически цялата къща се натъпкваше в изтерзаната руска машина.

В деня на голямото пътуване поредната порция летуващи се изнизваше бавно по Ботевградско или по булевард Ленин, в зависимост от крайната дестинация и след кратък и приятен преход по строящата се магистрала се навлизаше в криволичещите двупосочни пътни артерии, означени на картата като “планирани продължения”. Подобно на онези времена и сега положението не е много по-различно. “Тракия” и “Хемус” са незначително удължени, наистина, но “Петолъчката” си остава критична, а необходимостта да се мине през “Шипка” или “Хаинбоаз” си е все така предизвикваща обриви.

Навремето държавните мерцедеси и чайки внасяха периодично смут у колоната клекнали от претоварване автомобили, сега тази функция е възприета от новобогаташки лъскави таратайки. Задължително беше, да се тръгне в ранни зори, за да се хванат поне два-три часа на относителен хлад, защото тогава климатиците бяха мексикански.

Пристигането в близост до Бургас или Варна, в късния следобед, беше съпроводено от приповдигнато настроение и дечурлига, залепени за стъклата на автомобила, които зяпат морето и го приветстват с наивен ентусиазъм. След което идваше и неизбежното зло на разтоварването на багажа, съпроводено с потиснати псувни при констатацията за всеки липсващ предмет, забравен в последния момент и търчане до пощата, за да се обадиш на роднини да идат да проверят, дали апартаментът е заключен и все пак да го наглеждат през ден-два.

В продължение на две седмици ежедневието бе много сходно. Тогава нямаше такива помпозни строежи по Черноморието и човек наистина можеше да си почине, без да бъде опрашен и озвучен от неспирната дейност по издигане на паянтови, но натруфени хотели. Албена и Слънчев бряг бяха туристически рай, Созопол и Несебър красиви градчета, приятни за разходка, а полупусти селца като Черноморец и Синеморец имаше в изобилие.

Сутрин от девет часа плажа постепенно се населваше от никнещи чадъри. Да, тогава никой не те тормозеше да си плащаш за спасителната сянка и за шезлонг, имаше и диви плажове, запазили първичната си красота и дори бяха по-чисти, защото тогава българинът не цапаше толкова много, пък и нямаше особено изобилие от пластмасови и метални опаковки, за да цапаш с тях. Рапаните бяха рядкост, но за сметка на това имаше изобилие от пектени, които сега са по-скоро рядкост.

По обяд задължително изгорелите още първия ден семейства се прибираха заедно в станцията, хапваха, и се отдаваха на задължителната следобедна дрямка поне до четири, която ние, дечурлигата, много мразехме. След това възрастните се събираха на ракийка и игра на табла и непринудени разговори, докато гордите наследници се преследваха в игра на стражари и апаши. И така, семейна социалистическа идилия, която продължаваше без прекъсване и без разнообразие всеки ден. А сега като че ли народът се овълчи. Ако ще се виждаш с приятели на море, гледаш да не е за повече от два-три дни.

А в мен все повече напира един въпрос. Защо се случи така, че гръцкото и турско крайбрежие станаха по-достъпни и по-спокойни от родното, та все повече сънародници предпочитат да поемат в южна посока, когато стане въпрос за почивка на море?






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4365 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (12) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.