Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Киноложките изложби (статия) - Кинология, Любопитно, Общество
Киноложките изложби

Автор: Станимир Кръстев, сряда, 30 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни, Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Върхът на кинологията, продукт и крайна точка на всички нейни клонове, е киноложката изложба. Но дали събитието е излагане - на грешки на организаторите, подкупност и циничност, лоша селекция и всички човешки пороци - или е празник за стопани, добри изживявания за кучетата и гордост за съдиите?

Събитията, по правило, се провеждат в почивни дни, като могат да бъдат от един, два, три дни или пък цяла седмица - подобни се провеждат на морето, в разгара на туристическия сезон. Избират се или големи зали или удобни поляни. Затворените места не са за предпочитане, заради неудобната си за животните покривка (някои кучета дори се плашат, защото чувстват празнините под паркета), но е признак на добра организация, ако за резервен вариант - в случай на дъжд, примерно, има и запазена зала за провеждане на изложбата. Местата на открито, пък, изискват няколкодневна предварителна подготовка - поне две окосявания, и то не точно преди изложбата, за да не боде на животните - както и задължително пръскане против всякакви неприятни животни, най-вече кърлежи. За съжаление, нито едно от горните не съм видял в България да се прави както трябва...

...За това пък и до сега си пазя на телефона снимка на ринга от изложбата "Сребърната рибка" - тип кръгла беседка с диаметър четири-пет метра, с над двадесетина души, включае пазещи се от дъжда, четири големи кучета и още толкова средни и малки. Освен място за многото апаратура, която също трябва да е на сухо, в беседката се водеха и два изложбени ринга, където представях кучета с дължина около метър и седемдесет сантиметрова холка (височината на гърба). "Тичането" в ринга представляваше интересен танц от два разкрача в едната посока, рязко дръпване, за да не се сдавят с чакащ реда си ротвайлер, още един разкрач, завъртане на място, придаване на забързан и незаинтересовано-невинен вид, сякаш не съм настъпил опашката на борзаята, още един разкрач на обратно, дърпане от ротвайлера, още три разкрача с подритване на стопанин и куче за място, завъртане на място и отвързване на присъстващите от повода. С подобни движения трябваше да се покаже грацията на кучето, а как съдията разбра, че то имало добре развити скакателни стави на задните крака, един той си знае...

Друг куриоз, не от неправилно подбрано място, но от слаба организация на времето, беше оценяването на черни руски териера в 11 часа през нощта в малък курорт в близост до Варна. Там нощите са черни и тъмни като в рог, а кучетата - като катран. Разбира се, услужливите организатори осигуриха по два джипа да светят с фаровете си от двете страни на ринга, но фризурата, подготвяна в продължение на часове през изминалите седмици, едва ли остана... забелязана.

В зависимост от това дали изложбата е регионална - държавна или международна, се дели на CAC и CACIB. Това са титли, раздавани почти извън състезателната част на събитието - кандидат за държавен и международен шампион на породата. CACIB може да присъди само съдия, оторизиран от FCI. Независимо от статута си, всяка изложба протича по един начин:

След записването на животните в класовете им и проверка на документите, кучетата се разделят по рингове, в зависимост от породата, бройката и киноложката група. Всеки участник индивидуално се оценява и получава документ с описание от съдията. Описанията варират най-вече от компетентността на последния, степента му на трезвеност, моментното му кръвно налягане, времето, евентуалните уговорки преди изложбата и чистия късмет. Ако кучето е получило много добра или отлична оценка, то може да продължи напред в състезанието. Кучетата от различните класове в породата се сравняват групово и от тях се избира победителя за класа. Тези кучета (или едно куче) се съревновават по пол за един мъжки и един женски CAC (CACIB), а след това и за BOB - общ победител в породата. Случват се всякакви неща, така че не е задължително носител на кандидат-шампион да стане и призьор при своята порода. Например, известният в киноложките среди международен съдия Соня Фалети веднъж отказа да даде CACIB, просто защото кучето не заслужавало - но поради молба на организаторите да не им се проваля конкурсната част от изложбата, то спечели BOB.

След като бъдат избрани най-добрите кучета в породите, обикновено съдиите отиват да обядват докато изложителите и кучетата им слънчасват. Това явно ще да е някакъв неофициален конкурс за издръжливост...

Както и да е, преминалите през изпитанието достигат конкурсната, "шоу"-част на киноложките изложби. В нея всичко е субективно - тоест настроението на съдията и роднинските му връзки изпреварват компетентността му в редицата на факторите, влияещи на избора му. BOB-овете от различните групи се сравняват за BOG - победител в група. Тук няма нищо честно или почтено, камо ли открито. В някой групи има общо, както и да се върти и суче, един-единствен представител, докато в други има по десетина BOB-а.

Отново следва прекъсване на програмата, този път за хендлерските конкурси, конкурсите за двойки и развъдни групи, както и за циркаджийските изпълнения - най-лакоми куче и стопанин (където се дава на животното и водача му сандвич и купа храна и е без значение кой какво е изял накрая), за най-странна двойка и други.

Накрая, от BOG-овете се избира BIS - най-добро куче на изложбата. Обикновено към трето и четвърто място вече нямат претенции "спонсорите" на изложбата и може да се вземе за относително истинска класация.

В зависимост от самите спонсори, пък и скромността на организаторите може и да има купи, може и да няма - същото важи и за чувалите с храна и други награди. За разлика от изложбите в Европа и света, където щом си влязъл въобще в ринг не си тръгваш с празни ръце.

След края на изложбите, сърдитите си тръгват сърдити, кучетата се оставят да почиват - но имаше и смъртен случай на цяло кучило, оставено в жегата да си "почива" в затворен бус, докато изложителите разпускат на по бира. Някой път има я чеверме в планината, я просто прасенце или подобен тип гала-вечеря по случай рожден ден на съдия или основаване на ново дружество, развъдник, или каквото там падне. Това е може би и случая, когато можеш да хванеш своя съдия и да му дадеш да ти разчете какво е написано в оценителния лист, какво е искал да напише и какво всъщност смята за кучето ти. Освен това се бистри политика, футбол, коли и личности. Края на всичко се бележи с подреждането на купите по лавицата или в кашони - там, от където, след смяна на надписа, се изваждат и раздават повторно на някоя клубна изложба или просто мероприятието на някой приятел.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3747 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.