Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Кулата с горгойлите

Автор: Станимир Кръстев, събота, 26 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В близост до малко градче, по поречието на Итал, имало хубаво имение. В него живеел тих и спокоен благородник заедно със семейството си. Къщата била голяма, висока и красива, чудни и пищни градини започвали от самите и врати, а стара и крива кула мрачно пускала дебела сянка през лятото.

Семейството не било голямо - възрастна двойка, красива дъщеря и отнесен по хазарта наследник. Заедно с тях обитавали имението и неколцина скучни и сиви слуги. Елерейн, гордостта на фамилията като мъжки наследник, често посещавал градчето, за да си намери компания в безкрайното въртене на заровете. Имал пари, а и му вървяло, така че в последните години търкалянето на дървения зар осмисляло времето за него. Там, в задимена стаичка, запазена за местните комарджии от ханджията на "Зелената торба", Елерейн срещнал младежа на име Маукеш - на възраст около неговата. Сприятелили се и решил да го заведе в имението, където да го представи като добър приятел на семейството си. И двамата били от благороден произход, с интерес към екзотичните животни и странните легенди на Ендивал.

Яздили през нощта, сами и леко подпийнали сред няколкочасова игра. Когато достигнали къщата, слугите трябвало да отнесат младия господар на раменете си и оставили Маукеш смутено да обяснява на семейството кой е. Родителите били оттегчени от подобни прибирания и посещения през тъмните часове и хладно предложили на странника легло за през нощта. Още тогава той забелязал недодяланата хубост на Иша - малката сестричка, която го поздравила замислено и повече не му обърнала внимание.

Докато заспивал, Маукеш си мислел за новия си приятел, колко пари бил спечелил през деня и как ще се върне обратно в родния си град. Мисълта за Иша го обзела секунда преди да заспи... На сутринта Елерейн бил успял да стане рано и да осигури на скорошния си познат достоен прием и подобаващо уважение. Изброил всичките му титли, за част от които самия новодошъл чувал за първи път, и го запознал повторно с роднините си, въпреки техните възражения. Среднощният гостенин бил представен като западен пер, кръв на велики мореплаватели. Маукеш, воден от вътрешната си скромност, решил да не добавя нищо и да не се опитва да създава повече впечатления, отколкото неписаните закони на учтивостта задължавали. Заминал си още същата сутрин, заглеждайки се повече в старата кула, отколкото в някой друг.

Минало време, студеното и делово приятелство между двамата младежи се заздравявало все повече, и с времето, освен за зарове и легенди, започнали да споделят и съвсем различни неща. Маукеш нямал много приятни хора в обкръжението си, а Елерейн бил изолиран в малкото и имение и почти толкова малкото близко градче. Двамата имали общи интереси и много време за губене. След няколко месеца, по настояване на месния благородник, двамата пак посетили имението, а след това отново и отново.

***

Всеки следващ път инициатор бил Маукеш - не защото му били приятни родителите или градините, не защото имали по-добри условия за развлечения, а защото забелязал промяна в малката Иша. За времето от първата им среща тя била израснала много, разхубавила се още повече, видимо отделяла повече време на външния си вид. С всяко следващо идване младия пер оставал все по-очарован от нея, докато преди макар и хубавелка, Иша не го привличала, сега тя блестяла в най-красивите окраски на неговите мечти.

Разговорите с брат и станали оправдание, другите приятели, с които идвали - параван за него, за да може да се наслади на присъствието и. Елерейн все по-често я канел в компанията им, а това карало Маукеш да тръпне и да го обзема приятно чувство. Преди студен и методичен в мисълта си, младежа станал романтичен, заслушвал се в недодяланите любовни песни на селяните и търсил чувството в заплетените думи на бардовете в родния му замък. Обличал се все по-хубаво, когато идвал в имението и прекарвал всеки възможен миг в нейната компания. Опитвал се да бъде нежен и внимателен, не желаел да я загуби защото бърза, знаел че я обича.

Колкото повече време минавало - толкова по-хубава ставала тя, за Маукеш нямало и нощ, без да мисли дълго за нея преди да заспи, дори и прегърнал друга. Накрая събрал известна смелост и попитал внимателно брат и, дали ръката и е свободна. За първи път Елерейн сбърчил вежди пред него. Отговорил му кратко, че това е нейна работа и на баща им, а не на пера, па дори ако му бил приятел. Маукеш го зарекъл в името на познанството им да му отговорил и получил кратък, но болезнен отговор - "не".

С мрачни мисли, влюбения младеж започнал да се упражнява с невиждан до сега хъс във фехтовката, сякаш облак бил паднал над лицето му в очите на другите хора. Но пред Иша бил все така мек и нежен. Заговарял я тихо на най-различни теми, само докато бил с нея се смеел и се веселял.

***

Минала студената зима и когато пролетта сгряла земята и украсила полето с прекрасни цветя, Маукеш решил да сподели с Иша чувствата си. Избрал да я покани на разходка в близката рядка гора, отвъд мрачната кула. Бил намислил точно какво да вземе, с какви неща да я впечатли, мечтаел да докосне ръка и и дори да я целуне. Селските девойки отдавна не можели да му доставят истинско удоволствие, но ако те били лесна плячка за чара и парите му, това нежно цвете трябвало да се откъсне много внимателно. Едно ранно утро, след като прекарал не спокойна нощ в имението, нарочно потърсил Иша в любимия и кът на зелените градини. Там, както обикновено умълчана и заета с бродерия, я намерил и леко привлякъл вниманието и. С внимателно подбрани прости думи, той и предложил да отидат да се разходят в гората. Тя отначало не разбрала истинското му желание и отговорила усмихната, че ще пита брат си, с който тримата често яздили, дали той няма нищо против да дойде с тях. Когато Маукаш внимателно уточнил, че има предвид само тях двамата, Иша се умълчала. Помолила да и разкрие намеренията си, а след като го изслушала му признала, че сърцето и принадлежи на друг. Младежа слушал, без да мърда или дори диша разказа и, за нейния любим, местен бог на име Ангхет. Покровител на хълмовете и живота в тях, негов храм някога била сега почналата да се руши кула до имението. Божеството я избрало, а семейството и било щастливо от такъв свещен съюз.

Маукаш слушал, мачкал замислен малко цветче между пръстите си и разбирал, че именно любовта към този друг, този Ангхет, на когото ръката и е обещана от брат и, я е разкрасила. Мисълта за друг, а не за него, я е променила, от първата им среща преди толкова време... Иша бавно и тихо му се извинила, че така направо му е разказала всичко това, а той просто и отговорил с разбиране. Нито дума преминала между тях в няколко дълги мига, когато младия пер станал, извинил се на свой ред и почти усмихнат споделил, че ще потърси компания за любимата и игра на карти.

Пътят му покрай имението му се сторил безкрайно дълъг, мислил трескаво първо как да я разубеди в любовта си към неземното създание, после как би могъл да го издири и намушка с опитното си острие, бог или не! Опитал да се заблуди, че ще съумее да намери друга, че тя ще бъде същата или по-добра. Не! Не можеше да си представи, че може да отдели толкова време в мислите си на друго създание. Образите на помпозните му познайници се преливали и избледнявали пред погледа му докато влязъл в отредената му стая и седнал бавно на стола. Не бил чудовище, нямало да направи нищо зло. Но колко не му се искало да гледа Иша с друг, да я гледа, влюбена в друг. Мислите му постепенно се успокоили, забавили и потекли по стария, подреден и внимателен начин. Ето, та това било само едно момиче, вярно хубаво, умно, благородно и смирено, но нима нямало и други? Нима други не тичали сами при него, че да се моли на някаква си?

Излязъл след известно време от къщата и погледа му отново се спрял върху кулата. Лицето му се изкривило в страшна усмивка, изпълнена с омраза и яд. Проклел на ум този свят, всички правила на благородничеството и самия себе си. Проклинал, проклинал до момента, в който видял учуден слуга да го гледа объркано. Изплюл се пред него и го нагрубил. В замъгленото му съзнание се промъкнала идеята, че за първи път се отнесъл лошо към незаслужил прислужник, но това го вбесило още повече. Проклинайки постоянно се върнал в градината. Точно преди да завие и да срещне Иша си наложил да се успокои. Здраво държал в лявата си ръка дръжката на рапирата- толкова здраво, че го боляло. Завил зад ъгъла и я затърсил с поглед.

Колената му за малко не омекнали - толкова била красива, застанала до малко езерце с китка цветя в ръцете си. Държала ги до гърдите си, а главата и била учудено обърната към него. За миг погледа на двамата паднал върху прекрасен розов храст. Маукеш се забързал, хванал я грубо под ръка и я повел. Обиколили имението от другата страна, докато девойката търсела отговор и леко се опитвала да се измъкне от зверската хватка на младия пер. На лицето му отново зла усмивка заменили смирения и нежен поглед. Водел я сякаш без да съзнава какво се случва.

С яд бутнал вратата на омразната кула, а тя се строполила под рамото му. Тогава любовта му започнала да крещи името на брат си, който да и се притече на помощ. Но преди някой да се отзове на виковете и, двамата достигнали върха на постройката. Покрива и бил почти срутен, тясна пътека обикаляла около изпочупените парапети с надвесили се страшни горгойли надолу. Бил завалял дъжд, който измокрил всички, включае тези, които се притекли на помощ от имението, но никой не му обръщал внимание.

Когато Елерейн стигнал върха на кулата, там нямало никой. Единствено грозна горгойла му се хилела просташки с птичия си клюн, а през устата и се изливала струя вода.

На следващата година земетресение унищожило имението и прокудило хората от тези земи. След време останала само старата, крива кула, извисяваща се над руините на едно печално семейно имение край река Итал.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3051 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (8) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
The Mist (2007)
Abstract Spirit - Liquid Dimensions Change (2008)
The Reader (2008)
Tinkara Kovac - aQa (2007)
Up (2009)
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.