|
Сивостен :: Motley Crue - Saints of Los Angeles (2008) (ревю) - Метъл, Хеви метъл, Motley Crue, Нови албуми
 | |
 Motley Crue - Saints of Los Angeles
2008, Motley / Eleven Seven Music (US)
Line-up:
- Vince Neil - vocals
- Mick Mars - guitar
- Nikki Sixx - bass, backing vocals
- Tommy Lee - drums
Tracklist:
1. L.A.M.F; 2. Face Down In the Dirt; 3. What's It Gonna Take; 4. Down At The Whiskey; 5. Saints of Los Angeles; 6. Mutherfucker of the Year; 7. The Animal In Me; 8. Welcome to the Machine; 9. Just Another Psycho; 10. Chicks = Trouble; 11. This Ain't a Love Song; 12. White Trash Circus; 13. Goin' Out Swinging
Винаги е приятно, когато една легенда се завърне на голямата сцена. Дори и когато не го направи особено успешно (а тук примери много) пак си остава значимо събитие, само по себе си. Последното, обаче, не важи за Motley Crue, тъй като със "Saints of Los Angeles" американците определено напомнят най-добрите си композиции от осемдесетте.
Самият албум е пръв в доста отношения - първи студиен от осем години насам, както и първият след повторното им събиране през 2004 г. Освен това е и един от най-дългите сред общо деветте, записани досега, и по всичко личи, че отминалите години не са били съвсем празни - групата е натрупала достатъчно идеи, впечатления и настроение, за да реализира нещо наистина качествено.
"Saints of Los Angeles", напълно естествено, е изпълнен в традицията на доброто, здраво и разтърсващо хеви, но изненадващо разчупено и разнообразно за каноните на стила - рядко се случва албум от подобна черга на практика да няма две кой знае колко подобни една на друга песни. Нещо повече - няма и баладична задявка, но това не е толкова изненадващо по нормите на узаконените и короновани лоши момчета на Л.А., като най-близкото до изключение парче по-скоро третира хероиновата зависимост на басиста Ники Сикс, и не е изключено да е в някаква степен следствие и на бестселъра му "Хероинови дневници".
В резюме, един от вероятно най-добрите хеви-албуми в последно време, може би малко за съжаление - погледнато от друга гледна точка - плод на запазена марка в жанра, тъй като показва и известна липса на свежа кръв и млади идеи на тази конкретна сцена. Не напълно, разбира се, но поне отчасти. Но във всички случаи албум, с който няма да сбъркате. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
