|
Сивостен :: A l'interieur (2007) (ревю) - Алесандре Бустийо, Жулиен Мори, Ужаси, Алисон Паради, Беатрис Дал, Доменик Фрот, Жан-Батист Табурин,
 | |
 Трябва да им се признае на французите, че решат ли да леят кръв, то я леят обилно и без особени задръжки. Това безспорно дава особен оттенък на историческите или пък криминалните им продукции, но стигне ли се вече до чиста проба ужаси, положението става просто неудържимо.
Ако сте любител на откровено психопатските филми от жанра, създадени изцяло от естествено продукти, без паранормални добавки или неща, точещи кофи лиги - "A l'interieur" определено се вписва във вашата кръвна група. Литри тъмночервена течност заливат пейзажа на сцени, на които би могъл да завиди и Джак Изкормвача, при това обстойно обрисувани с безмилостната натурална детайлност, на която изглежда е способно наистина само френското кино, съчетани с тягостни периоди на затишие, през които буквално ти настръхва кожата. И цялото това на фона на мрачни битови декори. С други думи, и атмосферата, и напрежението, които могат да се очакват от подобен тип филм, са на повече от високо ниво.
Нещо повече, "A l'interieur" далеч не е напълно безсмислена, дивашка касапница и макар и да не се радва на твърде задълбочен сюжет, такъв не отсъства - дори драмата, дала тласък на събитията на екрана, донякъде се развива и разгръща пред зрителя. Отново повтарям - не твърде подробно, но напълно достатъчно, за да не се чудиш откъде им е дошло това на главата на горките персонажи, което не е съвсем рядко срещано явление точно при филмите на ужасите.
При все това, този е от типа филми, с който определено не трябва да се прекалява, иначе може и да предизвика някое по-трайно увреждане. Но пък малко допълнителен адреналин от време на време не е излишен, и това е още едно от нещата, които френското кино знае добре как да предизвика.
И въпреки, че имена като Беатрис Дал, Алисон Паради и въобще целия състав, свързан с тази продукция, едва ли говорят нещо на нашенския зрител - наистина, някои от участниците се радват на относително дълги филмографии на родна сцена, но истински изтъкнати няма - самата идея, че европейското кино напоследък стъпва все по-стабилно в един жанр поначало присъщ на отвъдокеанските кино-традиции, и то с относително сериозни продукции, е повече от приятна, сама по себе си. Най-малкото заради изтърканото като повод, но вечно актуално разнообразие. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
