Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: За режисьорите и употребата на усмирителни ризи (статия) - Авангардизъм, Класическа музика, Опера, Режисура
За режисьорите и употребата на усмирителни ризи

Автор: Константин Делчев, вторник, 22 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Музика, Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Борис Годунов се разхожда с фрак и монокъл. Луиза Милер се самоубива с хероин. Радамес след като сладко се е излежавал по време на поста си, повежда старгейтска армия срещу етиопците. Ламермурската невеста се появява на сцена с неопределимо двуметрово нещо, бегло навяващо асоциации с японска анимация. Отело и Яго спят заедно... Е значи или са ви сервирали халюциногенни гъби, или авангардна постановка. Някъде от след Втората световна война започва развитието или ако предпочитате – метастазирането на една определена категория режисьори, които особено много желаят да предадат на публиката своето собствено виждане за дадено произведение и за това, което авторът е искал да ни каже с него. В долните редове ще се опитам, от гледната точка на един обикновен любител да изредя поводите за израждането на режисьорското творчество в патология. Предварително искам да направя уточнение, че като почитател на операта и оперетата, ще визирам основно музикално-сценичните жанрове. Не че не харесвам театър, но там отдавна съм се отказал да питам къде свършва режисурата и започва авторството, защото всеки път, когато задам този въпрос, някой роднина на някой театрал ме гледа накриво, а аз против българския театър нямам абсолютно нищо - дори коктейл „Молотов”.

Естествено, всеки творец има право на интерпретация и виждане, в противен случай той нямаше да бъде нищо повече от машинка за прочитане на текст и свирене на ноти. В частност режисьорът, който е обединителното звено на адски голям брой хора, също има това право и е немислимо да кажем „Скарпия си умира така от стотина години насам, следователно този е единственият правилен начин”, или да му изпратим компетентните органи на съответния артистичен профсъюз, които учтиво да му разяснят, че директивите от последния конгрес са да се подчертава светлото трудово бъдеще упадъчността на буржоазното общество. Подобни репресивни мерки водят или до едно абсолютно стерилно изкуство или, ако сме попаднали на способен и смел творец, до някоя изключително фина и елегантна пародия, но в крайна сметка – не и до самото произведение. Чрез спускане по тази плоскост можем лесно да стигнем до някое от клишетата за „безграничността на полета на творческата мисъл”, които са едно добро оправдание за доста своеволия.

Да, обаче, и странните хибриди са стерилни. А пък и авторът също е творец. Той е сътворил нещо, вложил е някакви идеи, които в общия случай се е постарал да направи достатъчно достъпни за целевата си аудитория и честно казано неговото право на виждане върху постановката е най-голямо, защото без него нямаше да има какво да се поставя. Още повече, че най-вероятно тази негова творба е оцеляла с поколения и причината за това най-вероятно е, че сама по себе си тя предлага достатъчно важни послания на публиката, които тя достатъчно добре разбира. Та по тази причина, човек следва да бъде с невероятно високо самочувствие, за да си позволи да се постави наравно с автора, видоизменяйки онова, което сам той е заложил за някакви собствени или пък наложени му от другаде цели.

В крайна сметка хартия има и ако толкова някой желае да информира аудиторията за язвите на модерното общество и нашето време, опери и мюзикъли се правят и в момента. Единственият проблем е, че без името на Верди, примерно, публиката и критиката по-трудно влизат в салона.

Друг път, когато не се акцентира на ограничаването на творческата свобода, ни се разяснява, че промените по произведението са направени с цел да се подчертае непреходността на неговите послания и да бъде направено то по-достъпно за съвременния човек. Това от една страна е похвално занимание, защото в крайна сметка изкуството трябва да е достъпно за хората. От друга страна, обаче, ако едно произведение е непреходно, то от това директно следва че достига до проблематиката, касаеща модерния човек по някакъв начин и какво има да му се оправя е спорно. На Шекспир обикновено му модернизират езика, но това са грехове, в които нека англичаните обвиняват американските училища. По чисто практически причини, никой не може да пипне либретото на една опера и така това изкуство се спасява поне частично от доброжелатели в тази насока. Оперетите и оперите-буфи, обаче, нямат същия късмет. Там, от една страна, е почти задължително да бъдат обработени някои говорни сцени, за да не се губи злободневната сатира, с която е била изпъстрена „Хубавата Елена” или „Великата херцогиня Геролдщайн”, да речем, но от друга - все пак следва това, с което заменяме старото да има някаква функционална сходност с него. Принц Орловски в „Прилепът” се изпълнява от жена по чисто вокални съображения и логиката той да бъде направен на травестит е крайно неясна, да не се изразим по-силно. Не знам, сигурно е много опияняващо да си в пълното право да дописваш и променяш любимо на публиката произведение, но те правата, в крайна сметка си идват и с отговорности.

Още по-странно изглежда адаптирането за нуждите на младежта, един вид. Те, ако изучават съответното произведение в училище, със сигурност не изучават версията на съответния адаптатор, за да им бъде подобно нещо от помощ, а пък ако не го изучават, при заливащата ни информация в момента, сигурно са си направили труда да проверят каква е творбата и да преценят, за тях ли е или не е. После, съществува и още един аспект – не е ли до известна степен обидно да считаме, че те не са способни да вникнат в нещо, в което са вниквали родителите и дядовците им?! Най-сетне адаптациите, вместо да дописват или променят, неизменно режат от съдържанието и отговорността да прецениш, кое е най-маловажната част от един шедьовър следва да се поема само от изключително компетентни хора. Да, несъмнено има неща, писани само заради каноните на жанра, или епохата, но те все пак са част от произведението и ако някои се осмели да ги пипне, може поне да бъде така добър да осведоми зрителя в програмата, какво точно се различава от авторовия оригинал. Някога, великият композитор Джоакино Росини, на премиерата на „Севилският бръснар”, най-големият му шедьовър, изрично отдал уважение към Паизиело само по единствената причина ,че той преди него е създал опера по пиесата на Бомарше.

Най-сетне, особено място специално в България има „На Запад така правят”. Да, правят. По подобни причини и таванът на голямата зала в Пале Гарние е рисуван повторно от Марк Шагал. Да, така там правят от десетилетия, с малката подробност, че там публиката много често и ги освирква. Особено показателен е случаят, разказан от големия ни бас от близкото минало, Антон Дяков, за един швейцарски оперен директор, който в опита са да превъзпита публиката към модерното изкуство, си заслужил място дори в графитите и бил скоропостижно сменен. Въобще превъзпитанието, дресурата и други подобни действия спрямо публиката хич не се приемат добре навсякъде и това, че в нашите зали рядко се чуват гневни възгласи прави лоша услуга на творците. Щади нерви, но създава чувство на измамно величие, а при нас и без туй имаме излишък от величия.

Като цяло, не съм противник нито на експериментите, нито на ексцентричността. Дори напоследък се улавям, че слушам неща, които други хора биха нарекли просто шум. Но пък това си е авторов шум, изпълнен съгласно авторовия замисъл и никой не си е играл да ни го представя по-популярно или по-благозвучно. Хубаво е, че за всеки влак си има пътници, но те влаковете - особено онези за Карлуково - винаги са коректно обозначени.






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 3879 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.