Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: TyR - Land (2008) (ревю) - Викингски метъл, Фолк метъл, TyR, Нови албуми
TyR - Land (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 20 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

TyR - Land
Napalm Records, 2008

Line-up:
Heri Joensen - vocals, guitar
Terji Skibenes - guitar
Gunnar H. Thomsen - bass guitar
Kбri Streymoy - drums

Tracklist:
1. Gandksvaedi Trondar; 2. Skinlars Visa; 3. Gatu Rima; 4. Brennivin; 5. Ocean; 6. Fipan Fagra; 7. Valkyrjan; 8. Lokka Tattur; 9. Land; 10. Hail To The Hammer

За новото произведение на TyR чух доста противоречиви отзиви. Когато иде реч за фолк метъл, по традиция хората си задават няколко въпроса - дали групата няма да се изчерпи, дали няма да стане прекалено скучна, еднообразна, а съмненията резонно клоняха към апокалиптичната картина на поредната ограничена от фолклорния елемент банда... Фарьорците обаче показват съвсем друго и след "Ragnarok" нареждат четвъртия добър албум в колекцията си - "Land".

По принцип ще си призная, че не обичам някой да ми напява поеми върху фон от цигулка. Мнението ми трудно се променя дори ако фона се промени на китара с някое друго по-засукано соло. Друг е въпроса, че ако човек е в подходящото настроение и всичко това е направено добре ситуацията се изменя. Ключовата дума обаче не беше "настроение", защото такова винаги те застига, понякога дори на голяма честота. Ключовата дума беше "добре" и точно затова музиката на TyR ми допада.

Скандинавския фолк метъл, винаги звучи малко или много епично, фарьорския не прави изключение. Групата ни въвежда в новото си произведение с "Gandkvaedi Trondar", нещо като интро, което настройва ума за легенди. Усещането от фоновата музика и ентусиазирания разказвач създават впечатление за голямата зала на планинския крал, където сурови мъже слушат истории за дракони, девици и несметни съкровища. Завършека общо взето повтаря основната мелодия, само че окачена върху жица. Добре изпипана при това.

И тъй биваме захвърлени в основната част от албума. Краткото определение за "Sinklars Visa" е ледоразбивач. Дългото - страхотна песен, запомняща се мелодия и абсолютно неразбираем тест. Хоровото интро е изключително симпатично, припевите са величествени, а куплетите някак мистични. Китари не правят нищо чак толкова впечатляващо, макар че солото е идейно, но си вършат работа и то добре. Основното чувство обаче се оформя от барабаните, чийто ритъм ти влиза под кожата, както и баса, който на първо слушане пълни дупки, на второ – създава атмосфера. Ритмичното аутро пък, колкото и изненадващо да идва, се вписва наистина добре.

"Gatu Rima" е малко по-традиционна за метъла, като мелодията на места дори звучи познато, макар и някак различно. Може би, защото цялостното усещане от иначе тъмните и агресивни рифове е превърнато в бодро и лъчезарно усещане. Усещане за нещо красиво, весело... В чисто китарно отношение е изключително любопитно как след ритмичните секции, китарите се разделят в хармонии и обратно към традиционното за TyR звучене. За онова настроение, което отбелязах работи основно хоровият вокал. За него бих добавил само че върви по една доста запомняща се мелодия, което като цяло също е доста типично за бандата. Може би един от елементите, които я правят популярна?

Следващата - "Brennivin" наистина може да звучи тежко, обаче малко прекалено еднообразно. Все едно в липса на вдъхновение фарьорските метъли са решили, че можем да хванат да поработят върху два рифа накръст, да ги пипнат по няколко различни начина и да ги поднесат на широката публика. Горе долу и вокалът се поддава на същата тенденция и песента бързо се превръща от обещаваща в запълване на времето. Но както нееднократно съм отбелязвал - добрият албум има няколко "хита", няколко запомнящи се песни и няколко нелоши "пълнежа". Тъй че дотук мнението ми за "Land" не се мръдва и на йота.

Десет минути, какво по дяв... Винаги съм казвал че пет е максимума за добра песен! Защо бе хора? Общо взето това обобщава реакциите ми след като видях, че оставащото време до края на "Ocean" се формира от четири цифри. Мнението ми обаче доста се промени след като я чух. Една истинска сага (на разбираем език), разнообразна и... знам че звучи странно - формираща за половината тава. Просто сякаш една втора от песните са изградени около нея, а другата вторинка - около петнадесетминутната - "Land". И освен че е нетипично слушаема, за дължината си, даже бих я нарекъл доста добра, ако не беше от онези песни, за които просто трябва да кажеш, че са фундаментални за албума.

За "Fipan Fagra" мога да кажа, че прилича на "Brennivin". Не от гледна точка на мелодията, а по скоро на усещането за "нещо между две песни". С тази различа, че тук може би срещаме едно от най-впечатляващите сола в албума. За това предлагам да се гмурнем направо в лиричното интро на "Valkyrjan". А тя е една от онези лирично-меланхолични песни, които напомнят за морето, раздялата и още нещо... Нещо далечно, пулсиращо във вените невидимо, но все пак доловимо дори за този, който не го е преживял. Едновременно много специфична и може би една от най-добрите в албума. Със соло изпълнено с онази болка предадена от ритъма, следващо го, но едновременно с това отделящо се от него.

И след това толкова силно присъствие на едно единствено пречистено до съвършенство чувство следва още една мрачна, но по друг начин епопея - "Lokka Tattur". Поезия по ноти със здрав, тежък електрически ритъм за фон е може би най-точното определение за нея. С него и ще свърша, защото идва следващата основополагаща песен - "Land". За нея важи всичко казано за "Ocean", като може би трябва да добавим че тя затваря кръга, чието начало (или край?) е в първата от албума. В интрото и се повтаря се най-запомнящата се мелодия в албума, преминала през колелото на времето и добила по-модерен фасон. И въпреки петнадесетте си минути, трудно може да ви доскучее. Просто, защото в тази песен можете да чуете почти всичко. Може би само малко след началото онзи леко „зациклил” ритъм може да подразни слушателя, но пък остатъка си заслужава. Солото от цяла една минута също грабва вниманието с пълнокръвното си звучене.

Преплувахме океана, стигнахме земята значи е време да пратим много поздрави на чука - "Hail to the Hammer". Заключителната песен е един типична скандинавска точка поставена в края на историята. Героична, епична, изпъстрена с бодростта идваща след победата над стихията. Един добър завършек за един добър албум.

В заключение TyR едва ли ще привлече много нови фенове, просто защото носи духа на групата и той не се е превърнал в нещо различно. Но затова пък ще се хареса на тези, които са се докосвали до предходните произведения на метълите от Фарьорските острови. А на тези, които все още не са ги чували бих препоръчал да го направят сега. Или може някой ден да съжаляват за пропуснатото време.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2578 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.