Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Дмитрий Глуховски: "Метро 2033" (ревю) - Дмитрий Глуховски, Научна фантастика, Постапокалипсис, Киберпънк, Руска литература
Дмитрий Глуховски: "Метро 2033"

Автор: Денис Лапицкий, събота, 12 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Източник: kubikus.ru*

Превел: Т.Христов

Ех, отдавна не ми беше попадало в ръцете нещо постапокалиптично! При това, така да се каже, нещо ама съвсем в стария, проверен от времето вариант - имам предвид, книга за живота след ядрена война.

Впрочем, няма нищо чудно в това. Въпреки че постапокалиптиката като такава изобщо не е излизала от полезрението на фантастите, ядреният Апокалипсис се оказа до известна степен изтласкан на заден план, след като на преден излязоха съвсем други "световни страхове". Едни писатели, "отговорни" за края на света, измислят нови вируси - без значение дали с естествен произход, или появили се на бял свят благодарение на невъздържаното любопитство на учените (или заради също толкова невъздържаната глупост на генералите с големи пагони). Други се опасяват от глобален катаклизъм - някакъв Нов Всемирен потоп, или в най-лошия случай смяна на полюсите. Трети пък очакват подъл удар от страна на астероиди или комети - ето, летят си те в пустошта, а после сблъсък и готово: краят на света.

Всичко това, може би, до голяма степен отговоря на нуждите на времето - сега Бомбата вече не ни се струва толкова страшна, колкото преди половин век, а свръхдържавите не се на наблюдават една друга през кръстчето на мерника, държейки пръст на сантиметри от червеното копче. И все пак... И все пак, именно в един пост-ядрен свят има - не се страхувам от тази дума - своеобразна, мрачна, страшна, но все пак романтика.

Както е известно, системата на метрото в нашата страна покрай първото си предназначение - транспортното - е имала и второ, а именно – била е предвидена за потенциално убежище в случай на война. И, може би, така е щяло и да си остане, ако ядрен огън не изпепелил почти всичко живо на повърхността. Като резултат, тези "предназначения" си сменили местата. И сега метрото преди всичко е мястото, където може да се живее, макар и зле... Впрочем, за такъв живот най-точно пасва фразата на Дългия Джон Силвър: "Тези, които оживеят, ще завиждат на мъртвите"... Така че, знайте – това е казано за метрото.

На пръв поглед може да ви се стори, че "Метро 2033" е доста плитък - по страниците му шестват и мутанти, и чудовища, и излизания от подземията към изпепелената повърхност, и, разбира се, неизбежният поход в неизвестното, за да се спаси света. Е, по-точно малкото святче, в което се е превърнало московското метро. А читателят сякаш е срещал много от гореизброеното по страниците на други книги, но... Но не всичко е толкова просто, както изглежда от този пръв поглед.

Най-важното, което отличава "Метро 2033" от многото книги с аналогична тематика - при това го отличава в добрия смисъл - това е убедителността на описанията и добре обмисления свят. За разлика от авторите, които не могат да измислят нищо друго, освен да плашат читателите с безкрайни пълчища от чудовища, с които влизат в схватка победоносни герои-супермени, Глуховски отделя много повече внимание на живота, който се развива в тунелите на метрото. Авторът е обмислил множество детайли - от причудливия нов фолклор, който не може да не възникне в толкова екстремни условия, до странните квазидържавни формирования, които са създали заселените под земята хора. И този калейдоскоп от приказки и легенди, търговски връзки и дипломатически контакти, форми на обществено устройство и новите (от време на време оказващи се вариации на добре забравени стари) форми на обществени отношения понякога е по-интересен, отколкото приключенията на главния герой.

Резултатът е закономерен - веднага вярваш, безусловно и напълно, в този плашещ и странен свят, където пътят от една обитаема станция до друга такава станция-селище минава през потъналите във вечна мъгла тунели, изпълнени с чужд и страшен живот. А схватките с чудовища и с хора, които понякога се оказват по-лоши от кое да е чудовище, добавят толкова любимата на всеки читател динамика.

Така че уверено мога да заявя - книгата си струва. "Метро 2033" е качествен и интересен роман, след чието прочитане читателят едва ли ще съжалява за изгубеното време. Дори напротив - след съприкосновението с мрачния свят на живота под земята започваш много повече да цениш обичайните житейски радости: например, възможността да видиш слънцето в небето, вместо мъждукаща крушка на мръсния таван на метростанцията. А умението да накараш читателя да се замисли за непреходната стойност на обичайните неща - вярвайте ми - е наистина ценно...

--
*Оригинално заглавие: "На дальней станции сойду..." - заглавие на песен на група "Пламя"






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 5155 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.