Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кафето (статия) - Кулинария, Любопитно, Наука
Кафето

Автор: Lotien, вторник, 27 април 2004.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Малко са хората, които никога не са се докосвали до освежаващият дъх на горещата напитка. Почти всеки започва денят си с чаша силно кафе. Но замисляли ли сте се някога как ароматните зърна са стигнали до кухненският ви шкаф?

Това е една дълга история, началото на която е забулено в легенди и предположения. Една история изпъстрена със случайности, романтика, политически интриги и религиозни спорове...

Едно старо предание разказва за младият пастир Калди от Етиопия. Пасейки козите си, той забелязал, че те ставали необичайно игриви и активни след като са яли от плодовете на един диворастящ храст. Той също решил да ги опита. На големина и цвят те напомняли едра вишня, но съдържали две ядки със стипчив вкус. За свое учудване, след като хапнал от тях се почувствал по-бодър и изпълнен с енергия, а умората му изчезнала. Случило се така, че наблизо минавал един монах от близката обител, който разбирайки причината за веселостта на Калди, го сгълчал, че ял от “дяволския плод”. Скоро обаче монасите открили, че плодовете на това растение им помагат да останат будни по време на нощните им бдения. Така според легендата козите били “откривателите” на кафето. А името му вероятно идва от областта Кафа, където живял Калди.

Много по-късно кафето преплува Червено море и се разпространява в арабския свят. Арабите вярвали, че то е рядка и изтънчена напитка, а изнасянето му било забранено със закон. И все пак този триумф бил предшестван от проблеми. Пиенето на кафе било преследвано както от религиозните институции, така и от светските власти.

Виждайки, че кафето се превръща в истинска страст, сановниците на исляма се разтревожили. Те смятали, че то ще подрони авторитета им сред народа. Затова свикали в Мека “Съвет на кафето” На него решили, че то е дяволско питие, което действа на ума и чувствата и отклонява правоверните от пътя на вярата. Кафето било забранено наравно с виното. Който се осмелял да пие кафе бил строго наказван. Това обаче не успяло да спре настъплението му и духовниците се примирили.

От арабските страни най-напред кафето преминало в Турция. Турците започнали масово да го пият през първата половина на XVI век по времето на султан Сюлейман Велики. Двадесет години по-късно в Константинопол се появили и първите кафенета. През първите години кафенетата били посещавани от избрани хора - учени, философи, хора на изкуството. Пред чашката с ароматно кафе в приятна обстановка всред познати и приятели се водели оживени разговори. Не случайно тогава те били наричани "научни кръжоци". Кафето било приготвяно и поднасяно като се спазвали определени традиции, които създали понятието ”турско кафе”. Кафеджията го приготвял в медно джезве, на слаб огън от дървени въглища. То трябвало да кипва бавно, за да се образува отгоре каймак. Поднасяли го в чашки - филджани. Турците го пиели бавно, на малки глътки и с шумно сърбане (с кеф). По това време бил приет и специялен закон, според който една жена имала право да поиска развод, ако мъжът и не успеел да и осигури дневната дажба кафе.

След време кафенетата започнали да се посещават и от хора с други интереси. Заговорило се за политика, издигали се лозунги за справедливост и против деспотичната власт на султана, кроили се заговори. Султанът научил за това "разположение на духовете" от употребата на "дяволското питие" и издал следната заповед:

"Величественият, най-прочутият, най-силният в света владетел и господар, халиф и падишах Мурад IV, господарят на света взе мъдро решение: затваря всички кафенета. От тази вечер нито едно кафене няма да работи. Няма да се продава тази язва, този стълб от шатрата на пиянството и разврата. Нека не се намери неразумен човек, който да не се вслуша в заповедта, защото отсичането на главата му ще бъде най-малкото наказание..."


Същата нощ Мурад придружен от голям патрул, излязъл да извърши проверка. Резултатът - 146 кафеджии и клиенти били заловени, заклани и после окачени за назидание на останалите.

Всичко това предизвикало недоволство у хората. Съчинявали се позиви, които нощно време били разлепвани по къщите. Ето един подобен позив: "Свирепи султане, преди да поставиш извън закона арапина (зърната на изпеченото кафе), разпръсни, тиранино, парите, които се издигат от кръвта , която проливат палачите ти всеки ден, бунтувайки угнетените ни души."

Султанът бил принуден да отмени заповедта и кафенетата били отново отворени.

В западна Европа кафето прониква по-доста куриозен начин.При обсадата на Виена от турците, виенчанинът Франц Георг Колшитски изиграл важна роля за спасяването на града. Бягайки, турците оставили след себе си чували със “сух черен фураж”. Колшитски, който бил живял в турция, се досетил че това е кафе и поискал чувалите като награда за заслугите си. С тези чували отворил първото кафене в централна Европа. Пак той подобрил вкуса на напитката като пречистил смляната смес през филтър, добавил мляко и го подсладил. Така се появило виенското кафе.

През 1600г. италиански търговци започнали да внасят кафе в западна европа., но поради високата му цена то било достъпно само за аристократите. Използвайки турската опасност, съветниците на папата го подтикнали да обяви любимото питие в Османската империя като част от неверническата заплаха. Той обаче решил да го благослови, като по този начин разрешил на вярващите християни да пият кафе.

Разбира се и Европа кафето среща яростна съпротива. Най-ревностни противници му били търговците на бира, за които то станало опасен конкурент.

До 1700г. в Лондон имало близо 2000 кафенета. Крал Чарлз II издал декрет да бъдат забранени, защото били огнища на революция. Тази заповед просъществувала само 11 дни.

Французите били тези, които поставили началото на западната кафеена индустрия и то благодарение на кражба. През 1723г. френският морски офицер Габриел Матю дьо Клию откраднал разсад кафе и го отнесъл на о. Мартиника. Според официалните изследвания, в следващите 50 години на острова вече имало 19 милиона кафейни дървета. Както се оказва, 90% от кафето добивано в целия свят, произлиза от този единствен стрък.

През 1727г. подполковник Франсишку де Мело Палета бил изпратен от правителството си да да разреши един граничен спор между колониите на Франция и Холандия в Гвияна. Там той започнал тайна любовна връзка със съпругата на губернатора на френска Гвияна. За да предотврати разпространението на кафето, Франция ревностно пазела своите кафейни плантации в новия свят. Когато Палета си тръгвал, обаче, дамата го изпратила с букет цветя, в който била скрила семена и вейки на кафе.

Ориенталската привичка явно много бързо се наложила, защото според една карта от XVIII век броят на парижките кафенета бил между 700 и 800. През юли 1789 г. парижките кафенета около "Пале роял" били пълни и шумни.

През 1732г. Йохан Себастиян Бах създал своята “Кантата за кафето”. Тя била ода за кафето, а отчасти и упрек към разразилото се в Германия движение да се забрани на жените да пият кафе, защото се смятало, че то води до стерилитет.

В една история на европейските кафенета между другото се споменава, че през есента на 1916 г. Тристан Царя играл шах в цюрихското кафене "Одеон" с руснак на име Ленин, който чакал някакъв пломбиран влак, да го закара в Русия.

И така, ден след ден, кафето извървяло своя бавен, но триумфален път през вековете. Преминало през забрани и наказания, за да се превърне в неизменна част от ежедневието ни.

Днес в света се произвеждат повече от 3,5 млн. тона кафе. Кафееното дърво принадлежи към рода Coffea от семейство Rubiaceae. То е тропическо вечнозелено растение. Нуждае се от много влага и топлина, но силното слънце му действа неблагоприятно и затова в плантациите се засаждат и други дървета, които да му пазят сянка. Оставено да расте свободно, кафееното дърво може да достигне височина повече от 10 м., но за да се улеснява беритбата на плодовете му, то се подрязва. Листата му имат маслинено зелен цвят и излизат на снопчета от къси стебла. Кафееното дърво цъфти обилно. Цветовете му са снежно бели и имат аромат на жасмин. Дава плодове след третата си година. Плододаването му продължава повече от 30 години. Плодовете му са месести и приличат на череши. Преди узряването те имат зелен цвят, а след това цвета на узряла ягода. Във вътрешността на плода са скрити две бобовидни зърна, прилепени с плоската си страна, едно към друго. Суровите зърна имат жълтеникавосив или зеленикавосив цвят. Зърната имат силно тръпчив вкус.

Най-известните сортове са Арабика (Coffea arabica), Либерика (Coffea liberica, Coffea canephora) и Робуста (Coffea robusta). Други разновидности на кафето са Coffea devervei (Африка), Кофеа рацемоза (само Мозамбик), Coffea stenophyla (Сиера Леоне), Coffea abeocutae (Бряг на слоновата кост). Рядък вид е Coffea connuga (само Индонезия). Тези видове не са разпространени поради липсата на желани вкусови качества или слаба издръжливост на вредители и климатични промени.

Търговските сортове се различават не само по характерните външни белези, но и по своя аромат и вкусовите си качества. Арабика се отличава с лек винен мирис и сравнително висока киселинност. Робуста е по-горчиво и по високо съдържание на кофеин.

Най-важната съставка заради, която най-вече пием кафе е кофеинът.

Кофеинът е лекарствено средство (алкалоид производен на пурина) от класа на аналетиците. Това са вещества, които неутрализират действието на барбитуратите (наркотични лекарствени средства производни на барбитуровата киселина) и морфина (болкоуспокояващ наркотик). Към този клас лекарства спадат още камфора и стрихнина. Смята се, че основното им действие се изразява в стимулиране на центровете на кръвообращение и дишането.

Кофеинът в частност се явява възбудител на висшите центрове в кората на главния мозък.

Когато кофеинът се употреби в терапевтични дози (до 2-3 чашки на ден) той регулира и укрепва сърдечната дейност, повишава артериалното налягане, действа на кората на главния мозък като възбужда Централната Нервна Система и повишава умствената и физическата дейност.

В клиничната практика лечебната доза е 0,25 г., а максималната дневна доза е 1,50 г.

Една стандартна чаша кафе (еспресо), приготвена с 6 г. кафе съдържа около 0,06 г. кофеин (ако е Арабика) или около 0,15 г. (ако е Робуста).

Кафето предизвиква увеличение на отделянето на стомашен сок. Наред със стимулиращото действие на стомашната секреция оказва и стимулиращ ефект върху чревната активност засилва перисталтиката. Кафето съдържащо кофеин усилва отделянето на жлъчката. Това стимулиране на жлъчната дейност се предизвиква предимно от вещества, които се получават при изпичането му и по-малко на кофеина и хлорогеновата киселина.

Според резултати от изследвания, кафето възпрепятства рака в начален стадий. Тумори, поставени в готово кафе намаляват. Субстанциите на кафето ускоряват подновяването на лигавицата на дебелото черво, така че клетките да не могат дълго да се влияят от ракообразуващите вещества. Също съставките на кафето възпрепятстват свободното делене на раковите клетки.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1192






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 5749 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (12) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.