Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Неволите на кандидат-студента (статия) - Образование, Общество
Неволите на кандидат-студента

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 07 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Сещате се сигурно за оная народна приказка, в която вървял момъкът из гората и викал: “Невольо! Невольо!?”. Не дошла обаче никаква неволя, та колегата седнал и си поправил сам колата (или каруцата, както предпочитате). Има обаче моменти в живота, когато не само неволята, ами и сам човек не може да си помогне. Случва се тъй и на индивида (да бъдем патриоти и да не казваме направо “на българина”, пък и нали уж в новото време се стремим към универсалност и равнопоставеност дори в лошото) му става едно такова мъчно, жално, съзнавайки, че Вселената малко я таковат черните дупки за него. Мъдрите хора казват, че проблемите се стоварват на главата, когато остарееш. Оказва се, че и в крехка юношеска възраст, животът може да бъде труден. Въобще, в гаднеенето си животът е почти равен на хората.

“На България липсват образовани кадри. Трудно е да построим демокрация без тях.” - тъй го бяха рекли преди време политиците, тъй е сигурно и в действителност. Средното ни образование ще стане предмет на разискване в друга моя статия, а сега ще идем малко по-напред и накратко: завършихме наскоро випуск 2008, държахме и матура, дойде време и да кандидатстваме във висшите учебни заведения (оттук нататък за по-кратко ВУЗ). Да станем, дай Боже, “образованите кадри”, да го завършим най-сетне тоя преход, па току виж влезем в крачка с Европата. И тъй, с бодри сърца и миришещи още на мастило дипломи, ние тръгнахме към центровете за подаване на документи. Там обаче вече ни чакаше някой – бюрокрацията.

Не мога да се ангажирам с точен процент, каква част от близо седемдесетте хиляди абитюренти са от провинцията, но, за да ги определим с две думи – много са. Резултатите от матурата пък показаха, че не само в столицата има качествени училища – в топ десет на школата с най-високи оценки по БЕЛ влизат гимназии от Варна, Бургас, Ловеч, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, което следва да покаже, че и там не се пасе трева. Нещо, което и ВУЗ-овете знаят добре, затова повечето от тях приемат документи чрез бюра, разположени в повечето областни центрове. С това най-вече се занимава Центъра за кандидатстудентска подготовка и информация (ЦКПИ – запомнете го), основан през 1998 г., което, малко или много, значи 10 години опит. На теория всичко звучи добре – срещу скромната такса от 15 лева (дори с влак би излязло повече, ако решите да се вдигнете и за отидете лично), те се ангажират с раздаването на бланки, а след това изпращането им до различните университети, след като кандидатът ги е попълнил, приложил копия от личната карта и дипломата и платил таксите за изпитите по банков път. Харесали и одобрили идеята, много мои приятели решиха да се възползват. Аз обаче бях подавал документи по такъв начин за предварителните изпити в Софийски Университет и имах едно наум. Намерих кола (живея в Левски, градче на близо 250 км от столицата) и реших проблема си на място в София, което ми отне 57 минути за двете висши училища, където исках да кандидатствам, като числото включва самото попълване на документите и пътя между сградите. Прибрах се в ранния следобед и се залових с усилен преговор. Не същия късмет имали обаче приятелите ми, както ми разказаха по-късно. А ето именно какво.

Резонно, на 25 юли, Ден 1 от началото на приема на документацията за Софийски Университет “Св. Климент Охридски”, станали рано, за да бъдат сред първите кандидати. Когато стигнали до областното бюро, на ЦКПИ в Плевен, било около 8ч и вече имало опашка от близо 40 души. “Нищо, да почакаме” - казали си естествено те. Каква обаче била ситуацията в действителност. Обслужващите се оказали двама (2, цифром) души, като на тях било наредено да допускат само по един кандидат в стаичката и да изчакат, докато попълни документите си, за да пуснат следващия. На въпрос, защо не пуснат бланките за попълване и да приемат впоследствие хората само за печат и такса, те отговорили: “Нареждания отгоре!”. Дали тези нареждания са дошли свише и по Божията воля, дали ръководството на ЦКПИ е решило така, ние не знаем. Фрапантно станало обаче, когато след три часа чакане се оказало, че бланки вече няма. Имали само двадесет и пет. Щат не щат, хората тръгнали към другия близък център за прием на документи – Ловеч. Какво става там обаче - същата безумна опашка, а около четири следобед (по което време аз вече блажено поглъщах Ботев, предвкусвайки идващите изпити), документите също свършват! Феномен. Чудим се ние сега, има ли откъде да разберат в ЦКПИ, какъв е броят на зрелостниците в тези два града. Ами и да няма, със сигурност не са 25. И ако те не могат да го преценят, то ВУЗ-овете трябва ли да поверяват на тях документацията и заниманието с приема на документи? Междувременно в Ловеч се събират ученици от Троян, Тетевен, Свищов, където документи също няма. Тръгва голяма част от хората към Търново – там служителите около 18 часа (при обявено работно време до 20 ч.) обявяват - “Вече приехме 250 души за днес, прекратяваме работа”. И тъй, хероически смелите и борбени кандидат-студенти се прибират по домовете. Денят е загубен, а най-вероятно и следващия. А всеки, който веднъж в живота си е държал важен изпит, знае какво е дори един загубен ден.

По неофициални данни, до края на приема на документи от ЦКПИ, който е на 3 юли, 2 дни преди края и в университетите, в Плевен, Ловеч и Троян са се записали над 5000 души. Да направим сметката 5000 х 15 = 75 000 лева. При толкова пари какво пречеше да се назначат още хора? Какво пречеше документи да се раздават предварително, дори, ако трябва - да се продават предварително? Какво пречеше да се завъртят два телефона и да се проучи приблизителната бройка зрелостници по места? Трябва ли всеки да пътува до София, за да получи правото си на висше образование?

Та, за да не завършваме излишно клиширано и драматично, да разкажа поне края на историята. На третия ден, приятелите ми все пак си подадоха документите. Това стана след много чакане, опънати нерви и крайно неприятен старт на “новото начало”, което ни обещаха след раздаването на дипломите. Жертви и геройски загинали нямаше, само няколко баби се оплакват от натъртвания, настъпвания и въобще от съвременната младеж. Дълбоко одобрявам правенето на пари. Ама е хубаво, когато тъй и тъй ще вършите нещо, господа от “Центъра за кандидатстудентска подготовка и информация”, поне да си направете труда да го свършите като хората. Тя вашата жътва, тъй да си го речем, е ежегодна.

А на всички кандидат-студенти като мен - успех на изпитите и дано се видим в Алма Матер догодина, пък, дай Боже, и да не викаме повече “Невольо! Невольо”.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3953 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (22) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.