Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: West End Live (статия) - Англия, Лондон, Пътепис, Театър
West End Live

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 25 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика, Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ще си говорим отново за “the great British summer”. Не защото е чак толкова велико, или пък се приближава и на йота от родната представа за лято, нито пък защото е британско. То си е британско де, но това не го прави много по-различно от френското или немското. Та британското лято освен с непостоянното време и високите нива на тийн незадоволеност е известно още като сезона на фестивалите. Да, това е време, в което трябва да си пълен идиот, ако си стоиш вкъщи през уикенда. Дори само да се шляеш по улиците на Лондон, пак може да ти гръмне главата от глъчка и шарения, но с известно проучване лесно можеш да попаднеш на необходимата информация за някои от забавленията, които кметството предлага на разгорещените островитяни.

Тази година на 21-ви и 22-ри юни за пореден път се проведе и West End live, по време на който частици от най-касовите постановки на европейския Бродуей стават достъпни, при това напълно безплатно, за всеки, който прояви желание да им се наслади. Благородно, бихте си казали, но чистата статистика, призната и от водещия показва, че след споменатото събитие посещаемостта на мюзикълите скача драстично и то в сезон, в който хората по принцип не са склонни да си прекарват времето в театрите.

Аз, воден от едничкото желание да намажа от авантата и да убия още един ден, предназначен за телевизия, се прежалих да стана раничко и след кратка отбивка до Съмърсет хауз, последна възможност да видя най-големия британски хол (като част от фестивала на архитектурата), се добрах до Лестър скуеър около петнайсетина минути преди обявеното начало. Ентусиазмът ми биде охладен от километричната опашка полудели тийнейджърки и не по-малко разгорещени баби, дошли да попият от безплатната театрална култура. Е, ще се чака, казах си. Притесненията бяха напразни. Около три минути след отваряне на вратите и зареден с луксозно копие от безплатната програма си избрах едно удобно местенце централно срещу сцената и с дебелата облегалка на някакво дърво и започнах да попивам от щедро раздаваната култура.

За мое щастие почти всичко, което ме интересуваше трябваше да мине преди два часа, така че с малко късмет да се разходя по Пикадили и да хвана четвъртфинала от европейското (интересен, както се оказа в последствие). Точно в 11 часа някакъв дебел чичка изреди дежурната лекция за хората, направили събитието възможно и на сцената се появиха Джърси бойс от Принц Едуард тиатър. Девойките точно под сцената изригнаха, пеейки Can’t take my eyes off you и още два-три сълзливи хита. Последва новата вълна в мюзикълите, брейк спектакъла Into the hoods, който, както и всички останали имаха по петнайсет минути да представят най-доброто от постановките си.

О, бедния аз. След тях на сцената излязоха аналог на Анакин Скайуокър и някаква позеленяла нещастна вещица от Оз и любовния им дует предизвика малка революция сред стотиците пъпчасали тийнейджърки. Става въпрос за Уикед на Виктория Аполо тиътър, явно разбиващ хит благодарение на тенденцията всяка втора ученичка да се асоциира с аутсайдер. Страстите се поохладиха малко със страхотния дует Леголас – Галадриел от Властелина на пръстените, основната причина да съм там, само за да изригнат отново с вечната любовна история от "Мръсни танци", достъпна в пълния си блясък в Алдуич тиътър. После дойде ред и на бабите да разкършат снаги с елитарния Викториан Мюзик Хол, леко муден за съвремието, но за сметка на това с почти двойно по-дълго сценично време и представен от “истински” артисти, както не веднъж бе изтъкнато.

За да не ви отегчавам излишно ще спомена само, че последваха вечните песни на Куин като част от We will rock you на дивашката трупа от Доминиън тиътър, сълзливия Невър форгет, още една класика в лицето на "Брилянтин" и щедрия откъм разголена плът и определян като декадентен Чикаго, след което реших, че е крайно време да се измъкна от хормонално-наситената среда и да се погрижа за прехраната си. Уви, безплатна храна нямаше. Но в никакъв случай не смятайте, че останалите мюзикъли, планирани до 18 часа и завършващи с битовия перкусионен спектакъл “Стомп” не си заслужават, дори напротив.

Тук е време да спомена, че освен самата сцена за публиката във и отвън Лестър скуер имаше четири големи екрана и още много, много забавления за малки и големи. В редица шатри, противно на очакванията ми, не бяха разположени гифт шоповете на отделните спектакли, а разни други благинки за малки и големи. При това напълно безплатно. Като начало за официалната промоция на лондонския клон на Рипли мюзиъм (нещо като музей на уродите), който отваря врати след около месец един тип с безвкусна прическа си извиваше ръцете под невероятни ъгли, за мой голям ужас. Имаше и обогатяващи културата “щандове” на няколко други галерии и музеи.

Откъм кино-продукциите на дневен ред бяха "Принц Каспиан", "Кунг-фу Панда" и "Забраненото кралство", както и “папараци експириънс”, възможност за всеки напълно безплатно да мине по червения килим, след което вкъщи от интернет да свали папарашката си снимка. Имаше и щанд на музея на анимацията, където да се сдобиете с безплатна карикатура, както и шатра, в която да ви нарисуват лицето като любим театрален герой (в 90% от случаите вещица от Уикед), естествено безплатно. Други интересни атракции бяха шатрата на Лего със статуята в човешки ръст на Индиана Джоунс, изцяло от любимите от десетилетия тухлички, както и експозиция с известни коли от големия екран като например Астън Мартин-а на Джеймс Бонд, някаква неизвестна за мен версия на Батмобил, Де Лореан-а от Завръщане в бъдещето и любимата на дечурлигата кола от Флинтстоун, върху която напълно безплатно се катереха и снимаха.

Та сега, от дистанцията на изминалото време се чудя защо не останаха през целия ден, или защо не отидох и на следващия. Но отговора е ясен, просто защото в Лондон има толкова много неща за правене, при това безплатни.

В горния текст думата “безплатно” е използвана точно десет пъти и това изобщо не е случайно.






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3632 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.