Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Алексей Толстой: "Аелита" (ревю) - Алексей Толстой, Научна фантастика, "Аэлита", Библиотека "Галактика", Руска литература
Алексей Толстой: "Аелита"

Поредици: Библиотека "Галактика"

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 24 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В интерес на истината възхищението ми от точно тази творба на Алексей Толстой идва не от това, че ми харесва. По-точно не в онзи смисъл, в който ми допадат повечето фантастични книги - четат се леко и забавляват. Впечатлява ме по-скоро от другата си страна - с прозренията, идеите си, цялостната концепция в контекста на времето, в което е писана. Не че е неприятна за четене, даже напротив. Може би даже ако я бях чел преди петдесетина години щях да остана възхитен, но за жалост научната част от фантастиката в "Аелита" е безнадеждно остаряла и това няма да се промени.

И въпреки че не е на нивото на "Ходене по мъките" и "Петър I", тази новела на мастодонта на руската литература и своего рода пионер на научната фантастика в световен мащаб - поне като за началото на двадесети век - си има неоспоримите достойнства. А те са именно в идейната част. Трудно бихте могли да срещнете друг представител на руската и съветска литература, която да е толкова идеалистична без да изпада в онзи леко пропаганден стил, който изпъква с цялата си съмнителна красота у Ефремов.

Защото в "Аелита" не се говори за нещо по-различно. Алексей Толстой поставя акцента именно върху социалния елемент, говори за проблемите, за събитията от онова време, като ги поставя в една по-широка рамка, какъвто е този на космоса. Па макар и ограничен само до вечния флирт на човечеството с най-близката вероятно обитаема до Земята планета - Марс.

Освен това, имайки предвид, че идеите на бележития руски учен Константин Циолковски за изследване на космическото пространство са били още млади, доста съмнителни и будещи по-скоро смях, отколкото сериозен размисъл, включването на космическия полет, описан по същия начин, е забележителна творческа смелост, може би граничеща с безразсъдство. Макар че за толкова утвърден автор като Алексей Толстой, това би могло да се приеме за ексцентричност. Поне за онова време.

Подобни книги са ценни, дори само за да се запознае човек с историческите корени на днешната фантастика. Ако и по принцип се интересува от малко по-различни идеи от чисто технологичното бъдеще в миналото, един вид особен поглед върху историята - също ще му свършат работа. Защото историята бива осмислена само от позицията на бъдещето. Тя не е само сухи факти, но е и идеи, които са се развивали в попрището на тогавашната действителност. Пък дори и сега да изглеждат остарели. Макар и това да не важи за всички, засегнати в "Аелита" - поне в социалната си част.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 5649 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.