Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Europa Universalis 3: In Nomine (ревю) - Paradox Interactive, Стратегия, Стратегия в реално време, Компютърни игри
Europa Universalis 3: In Nomine

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 23 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Дори самото име Europa Universalis всява респект в геймърите запленени от стратегическите игри. Това е без съмнение една от най-изпипаните продукции в жанра, изискваща обаче култивиран вкус и умения. Отвореният геймплей, непредвидимият край винаги са били неща, които са ми допадали, а пък когато в постигането на целите имам възможността да контролирам всеки детайл от обществения, политическия, икономическия и военния живот на нацията си, играта на мига се класира в топ-ът на любимите ми.

В настоящия експанжън, разработчиците на Paradox Interactive са успели да постигнат неща, чието отсъствие винаги ме е дразнело в други продължения, а пък и цели игри. Изгладили са ръбовете при дребните детайли, които можеха да те накарат в един миг да полудееш, като едновременно с това са добавили нови елементи, само че в малко по-едър мащаб, които да качат трудността. Като цяло балансът, който е постигнат запазва предизвикателството, което е напълно в духа на добре познатата ни Europa Universalis.

Действително в In Nomine виждаме доста промени. Например при колониите от една страна дребните неща по поддържането на голям флот са намалени до минимум, затова пък увеличения брой на пиратите значително затрудняват търговията и колониалната политика. Естествено има си начини да се справи човек с този проблем, но самите начини пораждат други проблеми. Например големия флот помага значително срещу пиратството, още повече ако установите патрули, което обаче в някои случаи се оказва лоша идея, така че отново се налага трезва преценка на ситуацията.

Друг интересен момент при колониите е, че преди да колонизирате дадена провинция нямате идея какво произвежда тя. Португалците и испанците все още имат предимство при колонизацията на Америка, но затова пък културно и религиозно отношение нещата са улеснени. Е, както за вас така и за другите, така че баланса все пак не е нарушен - нищо чудно да се опитат (защо не и да успеят) да ви асимилират някоя провинция. Също така е олекотена и системата с мисионерите, обаче те пък увеличават рискът от революции, или иначе казано отново нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат.

Като споменах революции трябва да кажа, че може би двете най-големите изменения са именно там. Или поне от онези, които променят подхода към играта. Бунтовниците например доста ограничават и възможността за водене на войни, като в най-голяма степен това важи за по-отдалечени такива. Подобни групи се появяват далеч по-често като смазването им с чисто военна сила не винаги е добра идея, имайки предвид, че са доста силни на моменти. Като цяло се отличават с висок морал и силно водачество, а и в някои случаи се държат досущ като отделна нация.

Имат си собствени цели, които могат да варират във всяка област от живота - например е възможно да искат религиозна реформа или например да си обособят собствена държава. А може и просто да са недоволни от данъците - зависи от конкретната обстановка. При справянето с бунтовете определено трябва да подходите с много внимание. Преговорите често са добър начин да овладеете ситуацията, но това сваля престижа, което пък от своя страна влияе на приходите, стабилността... Естествено с тези, които искат суверенитет преговорите не са добра идея и е по-добре да подходите с максимална твърдост.

Има и множество други промени в религиозно отношение, които обаче като цяло не изменят много общата картина. Има промени свързани с политическите решения - така има мащабни такива, свързани с религиозната толерантност например, има и локални, отнасящи се само дадена провинция. Като цяло има още цяла сюрия дребни изменения и допълнения даващи ви значително по-свободен контрол над държавата, като фокусът е изместен повече към личната преценка. Което може да изиграе лоша шега на някои играчи, но прави нещата далеч по-реалистични.

Към промените можем да добавим - нови игрови нации, технически нива, промени в икономиката, във военната част, но тях ще ви оставя да откриете сами. Важното е че има достатъчно неща, които да правят In Nomine заслужаваща внимание, въпреки че е само експанжън. Е наистина няма някакви промени в графиката и звука, но в крайна сметка това е стратегия. А пък при геймплея допълнителната свобода, която е оставена в ръцете на играча и премахване на влудяващите малки нещица я правят особено привлекателна за феновете на стратегиите като цяло и Europa Universalis в частност.






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 4560 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.