Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Жул Верн (статия) - Жул Верн, Детско-юношески, Научна фантастика, Приключенски, Биография, История, Френска литература
Жул Верн

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 22 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Срам ме е да си призная, но не съм запознат с творчеството на Жул Верн до тази степен, до която би ми се искало да бъда. Затова пък си спомням първото ми докосване до него. Бях само един юноша бледен на семейна почивка в Китен, и баща ми съзря в една будка за вестници "Тайнствения остров". Той е човек, обичащ да чете, аз пък бях прескочил периода на забавните книжки и бях нагазил в малко по-сериозната фантастика. Така че родителското тяло се оборудва с книга на Верн - която си препрочете с удоволствие, а аз с Иван Ефремов. В крайна сметка и двата романа на руския фантаст си ги довърших в София, но затова пък два дни стоях затворен в стаята в почивната станция докато приключа с "Тайнствения остров". От тогава съм я изяждал от корица до корица десетки пъти, а самата книга беше заприличала на... Баница? Мекица? Не, може би по-скоро на папка с листи, които един с друг не се държат.

Така и друга негова книга не успя да ме плени до такава степен. Сигурно, защото една има повече техническа жилка, друга повече приключенска, но не успях да се срещна с друг негов роман с такъв баланс между двете. Никъде не намерих героите, които да обикна по начина, по който приех преселниците от о-в Линкълн в сърцето си. Не че няма десетки други прекрасни романи, даже напротив. Ако започна да изброявам ще стане един безкрайно дълъг списък, но дори само примери като "От Земята до Луната", "Капитан Хатерас", "80 дни около света" са достатъчни. А ако включим и любимите за екранизации "Капитан Немо" и "Пътешествие до центъра на земята" ще се убедим в това, че Жул Верн е не само плодовит, със своите 65 романа, писател, но и че творчеството му е пълно с добри книги. Обаче знаете за първата любов...

С какво пленяват книгите на Жул Верн? Труден въпрос, но очевидно успяват - неслучайно е превеждан на близо сто и петдесет езика и се нарежда измежду най-четените автори в човешката история. Но да оставим сухата статистика, защото тя определено не е нещото, което кара хората да го четат и препрочитат от крехка детска възраст до зрелостта си, че дори и по-нататък. Пише увлекателно, това е факт безспорен, не изпада в прекалена описателност, оформя атмосферата точно до тази степен, в която да можеш да се потопиш в нея, но и да имаш малко простор за въображението си, героите му са симпатични, близки, а приключението - вълнуващо. Но в крайна сметка това може да се каже за много писатели. Тогава какво? Фантазията, може би?

А нея той има в излишък. Кой в края на деветнадесети век би помислил да пише за пътуване в Космоса, плаване под вода или управляеми ракети например? От гледна точка на настоящето това е прозрение, от гледна точка на миналото - фантастика. Може би точно за това някои го наричат дядото на научната фантастика. Но ако се замислим "Аелита", например, е не по-малко впечатляващ поглед в бъдещето, но е значително по-трудно читаема. Сигурно, защото за разлика от Алексей Толстой, полета на мисълта на Жул Верн, която той оставя да се рее над най-неочаквани места, е насочен към доказване на силата на човешкия дух, вярата в хората, представена по един смилаем, забавен начин. Героите му правят невъзможното, но го правят по чисто човешки, разбираеми подбуди, понякога дори по неизбежна необходимост, независимо дали става дума за научно и техническо предизвикателство или просто за морален избор.

А всъщност кой не иска да чете за хора като лорд Гленарван, богат човек, който решава да извърши едно добро дело, просто защото е добро, а пък и няма какво друго да прави. Е аз искам да вярвам в такива човеци, искам да вярвам, че съществуват и даже ми се иска да бяха повече. Може би до всяко добро същество да можеше да застане поне още едно. Ех, тогава... Тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "дано".






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 4398 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.