“Позволи си да си мост,
избери си да си въжен…”
Хиподил – “Въжен”
Мостовете са странни същества. За разлика от своите събратя тунелите, които имат отвратителния навик постоянно да заравят глава в пясъка и да се задълбават в собствените си проблеми, мостовете стърчат гордо и независимо, напук на съдбата или лошото време. Мостовете винаги са били и символ, обикновено ги представят като две стиснати ръце, защото те не разделят, а свързват.
Има една особена порода мостове – понтонни – които се използват за форсиране на малки реки, те съвсем не са миролюбив вид, въпреки че и при тях символиката на обединяването е налице – те са израз на неистовото ни желание да свържем нашите куршуми с вражите тела.
Има мостове – залог за дружба, има мостове – белег на охолство и просперитет, има мостове – тържество на човешкия строителен гений.
Има консервативни мостове, които построени веднъж, устояват векове, има и мостове, чиято младежка дързост и буен устрем ги обричат на неустойчивост и разруха, не една река помни предсмъртните гърчове на такива бунтари.
Има мостове, под които вече не текат реки, има и мостове, които всяка пролет придошлата вода отнася.
Има железобетонни мостове, понесли на широките си плещи отговорността за хиляди живота, има и дървени мостчета, небрежно полегнали край някоя рекичка, заслушани в ромона на водата.
Има пешеходни, автомобилни и железопътни мостове, има и мостове на по няколко етажа, малки, големи и средни.
Има и въжени мостове. Мнозина ги намират лекомислени и несериозни, защото небрежно висят над някоя бездънна пропаст, слушат птиците и си говорят с вятъра. Обикновено ги смятат за емоционално нестабилни, често житейските бури ги люшкат в различни посоки, но пък никога не могат да ги пречупят, защото гъвкавостта е тяхната тайна. Груба сила срещу тях не помага, те допускат само хора върху себе си, и то един по един.
И за финал – една приказка, която може да мине и за притча.
В нашето село си имаме мост. Железен. Строили са го немците през 43-та година. Защо – никой не знае. Той ни свързва със света, дори и през най-дивите наводнения мостът невъзмутимо свързва двата бряга на понякога коварната река. От време на време го боядисваме, за да не ръждяса, подменяме асфалта, чистим поникналите бурени. И така си живеем, ние – отсам реката, светът – от другата страна, а мостът – по средата. Обаче миналата година пристигна писмо до кмета. От Германия. Инженерната фирма, строила моста, любезно ни съобщава, че гаранционния срок на моста е изтекъл и те вече не носят отговорност за него. Как ли ще живеем занапред?
Та, какъв мост сте?
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1196 |
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Добави коментар 
Търсене
покажи/скрий карето 
