Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Elle s'appelle Sabine (2007) (ревю) - Сандрин Бонер, Катрин Каброл, Драма, Сабин Бонер, "Името и е Сабин", Аутизъм, Кинопремиери, Френско
Elle s'appelle Sabine (2007)

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 19 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Името и е Сабин (2007)

Хубаво е, че започнаха да се правят по-често подобни филми. Или по-скоро, сигурен съм че и по-рано са се правили, а хубавото е в това, че напоследък добиват и известна гласност. Донякъде на сходна тематика бяха цели два кандидата за Оскар - "Away from her" и "Скафандърът и пеперудата", а този филм сам по себе е отличен на последния фестивал в Кан.

Разбира се, много е трудна съпоставката с касовите ленти, шестващи по широкия екран, а няма и допирни точки - даже бих казал, струва ми се отново, че не съм сигурен доколко филми като "Името и е Сабин" въобще трябва да се гледат на кино. Нито тематиката, нито изпълнението им предполагат забавление в какъвто и да е аспект на думата. В смисъл на това, че дори една добре направена романтична драма като цяло забавлява зрителя. Ако ще и чрез съпричастността към героите, и ако ще да се просълзиш тук-там - създава по някакъв начин приятно впечатление, вид комфорт. Докато творби от калибъра на тази предизвикват далеч по-силно, но в никакъв случай не бих го нарекъл приятно усещане. Което обаче не ги прави в никакъв случай лоши - светът далеч не е оцветен в розово.

А "Името и е Сабин" е и документален филм, не художествена измислица, при това излязъл изпод ръцете на човек, опитен в киноизкуството - френската актриса Сандрин Бонер. Проследяващ, с много чувство и любов, пропиваща между отделните кадри, развитието на едно от най-тежките психиатрични заболявания - аутизма, у нейната собствена сестра.

Щеше ми се дори да оставя настрана неща като прибързаната диагностика или просто неадекватната здравна система - в крайна сметка и лекарите са хора, а системата до голяма степен не зависи от тях - но пък те допълват общата картина, даже нещо повече, първоизточници са на задълбочаването на проблема. А и в последния момент се замислих - ако дори във Франция е така, то какво ли е в по-малко развитите страни? Подобни заболявания не кървят, наистина. Не представляват и непосредствена опасност нито за болния, нито за околните. Не са заразни. Но в следствие не се ли някак забравят, оставят на заден план, и не страдат ли от липса на достатъчно внимание? Все ми се струва, че няма някаква специфична схема, по която тежко болните от една група заболявания да са по-леко тежко болни от тези в друга.

Но се отклоних се в размишления - нещо, което "Името и е Сабин" определено предизвиква. И може би тук е мястото, където е редно да го препоръчам, но не бих го направил - по-скоро сами ще го намерите, имате ли желание.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3221 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.