Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Петър Кърджилов: "Орбитата на Сизиф" (ревю) - Петър Кърджилов, Научна фантастика, Българска литература, Българска фантастика
Петър Кърджилов: "Орбитата на Сизиф"

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 16 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Казват, изкуството било основоположен камък на цивилизацията. Казват, също, изкуството бележело повратите със своите собствени остри завои. Казват дори, животът бил кратък, изкуството - вечно. Любопитно е, като се замислиш - в днешни дни, като хвърлиш поглед през рамо и заплюеш сочно упадъка на нравите на новоизрастващото общество, обикновено го свързваш с неуважението към старото. Като се позамислиш малко по-дълбоко обаче, откриваш, че новото също има своите кумири - прясно измазани стълбове на човешката мисъл и творчество.

"Орбитата на Сизиф" на българския фантаст Петър Кърджилов е книга, която се вписва добре в традициите на славянската фантастика на вкус, но това не е най-важното. Философска е, третира проблеми на модерното общество, изобличаваща ги, дори ги и развива в бъдеще време, но и това не е най-важното - нищо, че би могла по този параграф да се впише като вид прогностика. Важното е, че е написана увлекателно. Което охарактеризира фундамента и - изкуството, задълбочавайки се, анализирайки го в термините на един немалко вероятен сценарий при скоростите, с които изкуството като индустрия заема нишата на изкуството като изкуство.

Има една теория, според която всяка една социална революция е предшествана от срив на ценностите. Ако се замислим, дори ние наскоро преживяхме своего рода мини-такава, независимо, че мненията за нея варират в двете крайности, независимо, че говорим за морален упадък - макар и двете неща да са в малка или голяма степен свързани - така че постановката ни е позната, само изразните средства са различни. Все пак като художествена проза, разказите от "Орбитата на Сизиф" засягат по-смилаемата обвивка на нещата, наместо твърдата ядка. Иначе, ако си позволим да продължим да се замисляме, можем да стигнем и до другите лица - по-грозната визия на близкото минало, бъдеще и настояще, формулирано в хвърковати фрази от соя на "взема се когато има, а не когато ти трябва", или "ако нещо го няма, то не си го търсил добре".

Така че не знам дали авторът е предусетил потока на голямата река на историята, или е въпрос на мимолетен шанс, но читателския поглед от гледна точка на сегашното настояще време навява подобно усещане. И с други думи, този сборник разкази е приятна изненада сред леко прашасалите по-стари издания - дори само заради приятния си, характерно самобитен за родната фантастика стил, и дори и да не те предизвика да изпаднеш в подобни индуцирани покрай текста размишления.

А защо са прашасали също е добър въпрос - от гледна точка изкуството. Както още един малък безкрай хубави романи, сборници, разкази, чакат нещо - кой знае какво ли чакат - за да бъдат преиздадени и поднесени на читателя. Като "1984", която дочака... "Биг Брадър". Около седемнадесет години. Но това изглежда са реалностите. За които говори и автора.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2797 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.