Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Pin-up Went Down - 2 Unlimited (2008) (ревю) - Готик метъл, Дуум метъл, Поп, Прогресив метъл, Pin-up Went Down, Нови албуми
Pin-up Went Down - 2 Unlimited (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 06 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Pin-up Went Down - 2 Unlimited
Ascendance Records, 2008

Line-up:
Alexis Damien - all instruments, vocals
Asphodel - female vocals

Tracklist:
1. Intrusion; 2. Esthete Piggie; 3. Nearly Dead Bat Make Up; 4. Cadavre Exquis; 5. Pussy Worship; 6. Get Ready To Sweep; 7. Yo-Yo Yes Then No; 8. Only Some Shitty Chemical Stuff; 9. Human Beat Box Deluxe; 10. Feat. Me/Feat. Us; 11. Be My Idol Then My Fall; 12. Serie Z I; 13. Serie Z II

Шокиран съм. Много. От какво? Ами вземете Spice Girls, добавете щипка Tatu, забъркайте с малко детец и запържете в Marduk. Ще получите Pin-up Went Down. Ако взема да анализирам и текстовете направо ще ми се изправи косата, защото ще взема да си представя Бритни Спиърс да пее песни на Anal Cunt. Ако след тази интродукция не сте разбрали за какво иде реч бъдете спокойни, въпреки че имах някаква обща представа и аз останах изненадан.

В групата Алексис Дамиен, участвал в Carnival in Coal прави почти всичко, освен да пее женските вокали, а като правиш експериментален поп метъл с привкус на момичешка банда си трябва жена. Тук се включва Асфодел, която блести с доста обширни вокални качества. Още в откриващата песен това изпъква и се набива в ушите по един великолепен начин. Представете си малко момиченце пее в епична опера, по-натам се включва драматичен глас, демонстриращ солиден диапазон. Впечатляващо. Дори приятно за слушане. Ако няма да погребвате някой на следващия ден, тогава може да прозвучи леко зловещо.

Втората песен обаче ни разкрива какво ни чака. Представете си съвместен проект на Тату и Type O Negative. Сега си представете, че същият прави диско от 80-те. Горе долу ще добиете представа за какво иде реч в "Esthete Piggie". Следващото парче "Nearly Dead Bat Make-Up" отдалечно напомня на Faitn No More в някои елементи, но затова пък звучи като Nightwish в комбинация със здравия вокал на Алексис Дамиен - интересно парче безспорно, но несравнимо със следващото. А "Cadavre Exquis" звучи като мюзикъл, джазиран или поне до момента в който не започва да залита към ранния King Diamond, за да се върне в аутрото към прекрасно френско звучене.

Ако не беше откровенно отвратителния текст, "Pussy Worship" спокойно можеше да се яви и на Евровизия, защото определено звучи като добър поп-рок, далеч по-добър от голяма част от кандидатите, които се явиха. Обаче в интерес на истината сексуалния живот на лирическата героиня... В музикалната палитра следва завой към дуум/готик с "Get Ready To Sweep", изключително добра песен, която би правила чест и на най-добрите албуми в този стил.

Всичко това води към поп с джазиран вокал и кънтри звучене. Иде реч за "Yo-Yo Yes Then No". Или поне преди да заприлича на готик/диско. Впечатляващото е, че и тук както и в целия албум тези изключително несъвместими смесвания на стилове се получават изключително добре. Не слушаеми, а даже приятни за ухото. Честно казано ако някой ми беше казал преди време, че ще напиша тези редове щях да го пратя да се провери в психо-диспансера. Но да продължим нататък защото ни чака ориенталско диско интро преливащо се индъстриъл метъл, от онзи... немския тип.

"Human Beat Box Deluxe" е неописуема, защото никой не може да я опише. Аз даже няма да се опитам - ще кажа само, че е инструментал. И не е метъл. Хич. Затова преминавам директно към "Feat.Me / Feat.Us”, която започва с интро като че извадено от плочите на някоя френска баба. Прекрасна, приказна музика допълнена от великолепен поп вокал. Което не се променя дори когато Алексис Дамиен се включва и песента се втвърдява. Може би едно от най-точните попадения в албума.

И тъй следващото попадение - изключително бруталната, изключителна метълска песен (с изключение малкия експеримент накрая, който също не се е получил зле). Бърза забивка, като че да компенсира прекрасните трели, които се лееха една песен назад.

В "Serie Z I" чуваме едно почти акапелно изпълнение, изключително атмосферично, дори прекрасно... Когато стигаме продължението - "Serie Z II", обаче разбираме, че то далеч не е това, което очакваме. Просто първата част е на единия изпълнител, втората - на другия. И Алексис ни показва как се прави тежка музика. С което албума завършва.

Шокът от сблъсъка с групата остава, но той е от онзи тип, който би ви накарал да ги чуете поне още веднъж. Жалко само, че в някои от парчетата са прекалили с експериментите. "Pussy Worship" можеше да стане великолепна песен, но за жалост едва ли ще обере каквито и да било аплодисменти. На места няколко секунди развалят впечатлението от цяла песен, но все пак ми се струва, че тези дребни детайли могат да бъдат пренебрегнати. Усещането за това, което би могло да се получи обаче ми пречат да дам категорично положителна оценка за албума. И все пак си заслужаваше слушането.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3370 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Инвентарът на ролевите играчи
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.