Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Белия зъб и Джек Лондон (ревю) - Джек Лондон, Детско-юношески, Приключенски, "White Fang", Американска литература
Белия зъб и Джек Лондон

Автор: Преслав Ганев, четвъртък, 05 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Има някои вечни книги. Те не са шедьоври в стилистично изражение, не са блестящи психологически изследвания, нито са книги, които изследователите разглеждат с пуфтене и пишат аналитични томове, чийто обем многократно надхвърля този на самите произведения. Не, не става дума за тези творби, а за вечните детско-юношески книги – онези, с които всички ние сме израснали, препрочитали сме много пъти и сме се възхищавали на изключителните неща, които те са ни дали. Астрид Линдгрен, Алън Милн, Луис Карол, Шарл Перо, Джани Родари, пък дори и Жул Верн... Тези, а и много други, са авторите на детско-юношеската класика, която всеки от нас познава и обича, която ни е отворила вратите на литературата и ни е подканила да минем през тях.

Когато разбрах за прекрасната инициатива на Сивостен да посвети целия месец юни на този тип литература, останах много впечатлен и очарован и с радост приех поканата да напиша нещо за нея. Разбира се, незабавно ми хрумна една от любимите ми книги въобще, която съм чел повече пъти от всяка друга. Става дума за “Белия зъб” на Джек Лондон – романът, който при всяко разлистване ме грабва от първата до последната страница. Романът, който ми показа пътя от детските занимателни игри към изкуството на четенето. Много чаках момента, в който да излея всичко, което имам да кажа за “Белия зъб”, а ето че сега не зная откъде да започна.

Това е книга преди всичко за доброто. Диво и питомно, мирно и войнско, природа и град тук се преплитат в неделима цялост и посочват пътя на доброто. Това е историята на едно животно, не съвсем вълк, но и не съвсем куче, което преминава през всякакви премеждия, каляващи душата му и вледеняващи сърцето му, превръщащи го в безмилостна и жестока машина за лов и битки между кучета. Попадайки във вечно негостоприемната среда на дивата природа, бивайки непрестанно нападан, нараняван и измъчван, Белия зъб калява своята воля, но и прикрива дълбоко в себе си доброто и питомното, губи функцията си на най-добър приятел на човека и става звяр, търсещ единствено начин за преживяване ден след ден. Тук е най-важното, което Джек Лондон успява безпогрешно да внуши – Белия зъб не е безвъзвратно зъл, апатичен и потиснат, той може да стане привързано към стопанина си, послушно, но и свободно животно, стига само да получи заслужената доза любов и обич.

Всъщност не смятам, че е редно и справедливо тук, в един кратък материал, посветен на възхвалата на вечен роман, да прекалявам с литературния анализ и търсенето на нравствените учения, които се предават към читателя. Това дори би било глупаво. Единственото нещо, което трябва да направите, е да си намерите “Белия зъб” и да побързате да го препрочетете. Защото не е лъжа, че той дава по нещо ново с всеки следващ прочит!






Допадна ли ви този материал? (12) (3) 6513 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (15) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.