|
Сивостен :: Селтикс срещу Лейкърс, дежа вю? (статия) - Баскетбол, Спортен обзор
 | |
 След поредния дълъг и изпълнен с изненади и велики моменти сезон, лигата на извънземните достигна до финалните плейофи. След дълги, дълги години за пореден път един срещу друг се изправят тимовете на Бостън Селтикс и Лос Анджелис Лейкърс – финал, мечтан от мнозина и толкова познат, сякаш се връщаме назад във времето. Защото колкото и да вярваме, че Майкъл Джорджан е най-великият, излизал някога на баскетболния паркет, то почти цялата история на НБА може да се резюмира с вечното съперничество между тези два отбора.
Дори само сухата статистика е достатъчна: Бостън с техните шестнайсет титли, от които осем поредни, следвани плътно от Лейкърс с четиринайсет. Толкова история е събрана в тези два отбора, започнала в Минеаполис с един Лейкърс на Джордж Микан, първият истински център; продължила с непобедимите Селтикс на Бил Ръсел, Боб Кузи и още толкова много, направлявани от легендата на треньорския пост Ред Ауербах, които системно отказват заслужената титла на преместилите се на западния бряг Елджин Бейлър и Джери Уест. Още в тези времена двата отбора се открояват като абонати за финала, и записват в историята някои от най-успешните петорки, играли някога баскетбол. Дори легендата Уилт Чембърлейн успява само веднъж да изведе езерняците до титлата във времена на тотална хегемония в зелено.
После между кошовете се изправя новото поколение баскетболисти, двете нови династии на титулуваните отбори, водени от Лари Бърд, Джордж Париш и Кевин Макхейл на изток; и Меджик Джонсън, Карим Абдул-Джабар и Джеймс Уорти на запад; за да последва дълга рецесия, през която изгря звездата на Еър Джордан и ветерани като Дейвид Робинсън, Айзея Томас и Хаким Олайджуон най-после успяха да сложат шампионски пръстени. Но нещата постепенно почнаха да си идват на мястото, и Лейкърс създадоха поредната си династия с Шакил О’Нийл и невероятния талант Кобе Брайънт.
И така до настоящия сезон, в който малко хора наистина очакваха тези два отбора отново да го направят. Дори според някои, волно или неволно, самата асоциация в лицето на Дейвид Стърн направи всичко възможно, плюейки на собствените си правила, целящи баланс между тимовете, за да може тези два тима отново да се изправят един срещу друг. А сега ни остава единствено да гледаме и да се наслаждаваме, за единайсети пореден път.
Келтите нанесоха удара си още в началото на сезона, събирайки звездното трио Кевин Гарнет, Рей Алън и вече поовехтялата бостънска надежда Пол Пиърс. Гениален ход, с който извадиха Гарнет от затъващия Минесота Тимбъруулвс и за първи път от много време представиха на света наистина конкурентен тим. Но трябва да признаем, че новобранецът Район Рондо и като цяло добрата игра на цялата скамейка нерядко спасяваха отбора, за да може без сериозни сътресения и с убийствен баланс (66:16) келтите да се наредят на първо място в редовния сезон. Учудващ, но очакван резултат на обновения Селтикс.
В плейофите обаче лъснаха известни слабости, като неслучайно Бостън не успя да спечели нито едно гостуване до финалите на конференцията с Детройт, и във всеки един случай крайният изход се решаваше в седми мач. Срещу Пистънс се стигна дори до загуба у дома, което едва ли е повод за спокойствие в лагера на източния шампион. Именно плейофите разбиха на пух и прах всички предвиждания, които вещаеха един отпочинал и свикнал да мачка отбор.
 От своя страна, Лейкърс почти се бяха разпаднали преди началото на сезона, и вероятността да загубят Кобе едва ли радваше техния дай-хард привърженик Джак Никълсън и новоизпечения им фен, Дейвид Бекъм (според зловредни слухове, ходещ на мачовете само заради мажоретките). Началото обаче беше с летящ старт, в който Брайънт, подкрепян от опитния ветеран Дерек Фишер и младия и мощен център Ендрю Бинъм, демонстрира плашещ потенциал. Кобе редуваше монолози с мачове, в които играеше за отбора или изобщо не играеше, а резервната скамейка на езерняците се доказа неведнъж като плашещ съперниците фактор. Отгоре на всичко стрелбата от тройката също се оказа основно оръжие на отбора.
Но в един момент всичко тръгна наопаки. Бинъм се контузи и изхвърча до края на сезона, последва го и закупеният с цел внасяне на мощ в подкошието Тревър Ариза. Изправени до стената, езерняците се подсилиха с универсалния испанец Пау Гасол и си върнаха увереността, само за да последва неговата контузия, както и нарастващите проблеми на Кобе с гърба и пръста му. Но в крайна сметка Лейкърс се добра до първото място на запад, и започна плейофите с Гасол и избрания за МВП на редовния сезон Брайънт налице. Привличането на последния от Мемфис Гризлис всъщност разбуни духовете, като мнозина откриха в сделката нечиста намеса и заобикаляне на правилника за заплати.
В елиминациите, обаче, езерняците демонстрираха същата убийствена ефективност както преди години, и след като разпиляха Денвър на Алън Айверсън и Кармело Антъни, се разправиха и с Юта Джаз и защитаващия шампион Сан Антонио, като освен това показаха умение да обръщат резултата. И така до финалния сблъсък с архиврага Бостън Селтикс.
Този път Кобе не е втора цигулка на Шакил О’Нийл и със сигурност е нахъсан до краен предел да се докаже, но освен това е и уморен, и като че ли все повече хронични контузии ще го измъчват. Важното обаче е, че той, Дерек Фишер и треньорът-легенда Фил Джексън имат огромен опит във финали и са способни да поведат отбора. Това е и възможност за Джексън, вече легенда на Чикаго Булс, да узакони мястото си в историята и на Лейкърс (с които вече има три титли), както и да задмине Ауербах с една (двамата имат по девет), заради което феновете наистина ще го заобичат.
От другата страна, трябва да признаем, че Док Ривърс разполага с убийствено добър състав, от който обаче в предишни години много малко от играчите са играли изобщо в плейофи, камо ли да стигнат до финал на конференция. Това може би донякъде обяснява и колебливите игри срещу обречените Филаделфия, например. Но в никакъв случай не прави от Гарнет и компания по-малко опасен съперник, защото залезът на кариерите им не е далеч и всяка възможност за шампионски пръстен ще бъде преследвана с цената на всичко. А дали можем да очакваме тези два отбора да доминират лигата в следващите години? Звездите са налице, но налице са и много млади играчи, които израстват буквално с всеки мач, и именно те имат потенциала да се превърнат в новото поколение келти и езерняци, които да обезсмислят целия редовен сезон и плейофите до именно този сблъсък, финалният. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
