|
Сивостен :: Кол центърът - един безкраен танц с глупостта човешка (статия) - Забавно, Комуникации, Общество
 | |
Кол център... Винаги ми е звучало страшно еротично. Не, не защото звъня на розови телефони като интернет се превърне в мрежа далечна и недостижима, заради поредния "глобален проблем". По-скоро сигурно ще да е от това, че дълго време бърках пиъринг с пийп шоу и кол център с еротичен клуб, където операторки танцуват около кол, но това е друга тема. Оказа се, че операторка не било евфемизъм за стриптийзьорка, макар че често въпросните мили момичета, пък и момчета стават свидетели на душевен такъв от висша проба.
Навремето имаше един виц за милиционери. Сега го разказват за полицаи - влиза един в баничарницата и иска една баничка с боза. При получения отговор, че баниците са свършили си поръчва една баница с кисело мляко и така, докато от полицейската кола се чува подхвърляне: "Абе удари го с тавата с баниците като не разбира бе!".
Сетих се за този виц, след като вчера звъннах на интернет доставчика си и в отговор на въпроса дали има технически проблем или са сменили IP адресите ми беше отговорено със... списък от въпроси. Докато отговарях чинно, мислейки дали не съм объркал телефона с този на някое телевизионно шоу и планирайки какво ще правя с наградата от същото ми проблесна нещо, което в последствие се оказа мисъл. И тъй като рядко ми се случва да се зароди такава, реших да я споделя. За да не я бастиса безкрайно ниското налягане де. Същото, дето е причина за опасността от катастрофа съизмерина с едрена бомба, ако си пукна черепа - поради силата на имплозията, която ще се случи.
Замисляли ли сте се защо, като изложите проблема си с всичките му подробности и приключите с конкретен въпрос ви питат дали ви свети лампата на модема, лан картата или нещо от този род? Това отношение се е зародило там дето ремонтните екипи диагностицират проблем изложен от системния администратор на голям корпоративен клиент, за да достигнат до изключения адаптер на суича, на мястото на който се мъдри гъзарски телефон, от онези дето ги носят русите секретарки на шефовете.
Ако не е това, винаги е опция да е бил разговор от вида:
- Нещо е много слабичък интернета - заявява женски глас по линията.
- Ама госпожо, целият район няма интернет, имаме проблем с оптиката - чува се уморен системно-администраторски стон.
- Не, не има си интернет, но е много слабичък - твърдо заявява жената отсреща.
Или една друга сцена, разиграла се по жицата към кол центъра на голяма телекомуникационна компания. Звъни човек (в смисъл на биологическия вид) и заявява, че няма интернет. Оператора започва по въпросника докато мъжът завява ядосан, че "м...а му, първо спират тока, а после и интернет няма". След кратък размисъл оператора решава да се поинтересува, дали тока все пак са го пуснали и след негативния отговор дава на клиента телефона на CEZ. Така де, вярно че лаптопа е на батерии ама не всичко е така...
И след като се замислих предълбоко над тези спомени и случки по българските кол центрове (спокойно в чуждите са се случвали и далеч по стряскащи неща) си отговорих на въпроса, защо оператора отсреща по презумпция решава, че сме идиоти. Защото спестява много време, ако се окаже, че действително сме. Затова не се сърдете, ако се почувствате малко глупаво след като чуете автоматичен женски глас, който нашепва, че предстои свързване с човечеца, изтерзан от чувството да бъде вълнолом изложен на приливите на човешката глупост. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|