|
Сивостен :: Summer Eights (статия) - Англия, Гребане, Лодки, Любопитно, Пътепис
 | |
Нека ви разкажа, какво си мислят англичаните за английското лято. То е изпълнено с емоции, задръствания по пътищата, дълъг ден, време за плаж и е много, много горещо и слънчево. Но преди всичко си е тяхно и си го обичат. В тази връзка си облякох пуловера и излязох във ветровитата утрин с надменна усмивка на лицето, пожелавайки им да си залепят поне по веднъж белите задници на варненския пясък през август и да спрат да ми говорят за горещини.
Та като дойде лятото англичаните се занимават с летни спортове и се наливат с летни питиета. От вторите освен сидера челно място в английските традиции заема пимса (Pimm’s), високо алкохолна напитка на базата на джин, която се пие в съотношение 1:3 с лимонада, много лед, ментови листа и нарязани на кубчета портокали, ягоди и краставици. Да, краставици. Надявах се, да са лимети или поне авокадо, но не би. Типично летния спорт пък е крикета, крайно неразбираема за мен игра, която, както се оказва, може да е и опасна, но със сигурност е досадна. Един мач продължава почти седмица всеки божи ден от сутрин до вечер. Абе досада. Освен това си имат и разни локални спортчета като световно първенство по футбол в кал, гонене на пита чедър, търкаляща се по склон и надбягвания на овце и кози.
Друга обаче беше целта на ранното ми ставане, а именно посещение на градчето, станало олицетворение на думата университет. Да стигнеш до Оксфорд от центъра на Лондон не е никакво предизвикателство. Отиваш на съответната спирка, качваш се в луксозния двуетажен автобус, плащаш на шофьора и след час си край Маудлин колидж. Билет отиване и връщане за деня струва нищожните за тукашните стандарти дванайсет паунда, но пък за сметка на това се возиш бързо, удобно, с безжична интернет връзка, контакт на всяка двойка седалки и работещ кенеф.
Самият Оксфорд не мога да кажа, че точно ме грабна. Вътрешната ми борба дали ми се дават пари за посещения на музеи и колежи бе решена на момента – всичко или почти всичко беше затворено за посетители точно в този ден, може би заради сесията. Затова обиколих градчето два пъти за около час и половина, видях отвън основните забележителности като камерата на Радклиф (библиотека), библиотеката на сър Бодли (библиотека, само че най-старата в света от 1598-ма), Маудлин колидж, Ексетър (колидж), Крайст чърч (колидж) и още десетина колиджи, повечето създадени 13 и 14-ти век, след което се насочих към Изис и основната цел на посещението ми. Дотук единствено останах с впечатлението, че едва ли е много приятно да си изкараш висшето образование в музей.
Изис всъщност е тукашното наименование на Темза и предлага забавления, твърде близки до наличните във Венеция, както и забавление, което може да се счита за местна атракция – гребните регати. Всички са чували естествено за прочутото състезание между Кембридж и Оксфорд, но рядко, когато се говори за него човек може да си даде сметка колко популярно и застъпено в студентския живот е гребането тук, а вероятно и в конкурентния град. Всеки един от колежите си има клуб по гребане, който пък от своя страна има по пет до осем лодки. Колежите, само за уточнение, са трийсет и пет, така че си правете сметка колко хора всъщност са ангажирани в тази дейност.
Въпросните клубове си организират състезания няколко пъти годишно, като едно от най-пъстрите и заредени с положителни емоции е Summer Eights, провело се тази година между 21-ви и 24-ти май. Само с няколко думи ще се върна в историята. Самото състезание датира от 1815-та година, няколко седмици преди битката при Ватерло и победилия отбор се провъзгласява за Head of the river. Връчва му се и трофей, на който от 1894-та насам се изписват имената на победилия екипаж и много прилича на купа Стенли, като сигурно е и също толкова ценен. Но това всъщност е маловажно, всичко е в емоцията.
Друга интересна характеристика е начина на провеждане на състезанието. След като разбрахте какво количество лодки участват, всяка от които с осем гребци и един капитан, то може да си представите каква река ще е нужна, за да стартират всички едновременно на една линия. Според мен и Амазонка няма да е достатъчна, камо ли тесничката в този участък Темза. Затова мъжките и женските отбори поотделно са разделени в дивизии. В продължение на три дни всяка дивизия стартира отделно, като лодките са наредени последователно и след старта целта е единствено да се настигне и удари предната лодка. След това двете излизат от състезанието и на следващия ден стартират с разменени места. Самият финал, ако може да се нарече така, е запазен за последния ден и съвсем нормално възможността да стартираш първи силно увеличава и вероятността да спечелиш и да станеш “глава на реката”.
Стартовата линия е край някакъв си камък, след което малко преди финала лодките минават покрай хангарите си (как иначе да нарека boathouse) под бурните овации на чичовци, лели, баби, дядовци, приятели и състуденти и финишират малко преди пъба, наречен Head of the river (пълна липса на въображение, нали). Самите хангари едновременно изпълняват и ролята на трибуни и кръчми, където да се заредите с пимс, сидер, наденички, желирана водка и ягоди със сметана. И понеже традицията е това, което е, всеки финиширал екипаж, когато се добере до кея си, бива посрещнат с по пинта пимс за всеки, която се изпива на екс.
Та както разбирате, всъщност това кой печели не е чак толкова важно, независимо, че носи огромна гордост на колежа и правото за целогодишни подигравки към останалите. Важни са хората, събрани около хамбарите, знамената и дори екипите, защото в долните дивизии състезателите не се напъват да изглеждат като олимпийци. Та на мен ми станаха любими отбор пчеличка (мисля, че от Сейнт Хъг колидж), особено капитанката с крилцата на гърба. Имаше и индианци, викинги и едни сладури с къси гащета, розови блузки и пухкави каубойски шапки, уви, мъжки отбор. И общо взето всеки гледа да се забавлява и да изпие колкото алкохол може. Така и не разбрах кой спечели всъщност, но придобих представа какво означава да учиш в Оксфорд и да участваш в гребните състезания.
--
Снимки: Любен Загорчев - LifeJoker |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|