Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Хиляда и една нощи (статия) - Редакционно
Хиляда и една нощи

Автор: Александър Арсов, сряда, 28 май 2008.

Публикувано в Статии :: Други; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

По повод излизането на хилядната статия в сп. "Сивостен", редакционният екип с удоволствие ви представя:

Из обърканите спомени на един несериозен Сивостенец

Странно нещо е миналото. Точно когато си мислиш, че е останало окончателно зад гърба ти и никога повече няма да ти се бърка в живота, то се появява по-неочаквано и от русалка насред Сахара, обсебва те и ти прави предложение, на което не можеш да откажеш. Прави го по толкова безупречно елегантен начин, че не усещаш кога си въвлечен в спомени, мисли, радости, болки и какво ли още не. После потъваш все по-дълбоко и по-дълбоко. И проблемът не се състои в това, че ще прекараш една безсънна нощ, а в нещо друго - ще можеш ли утре да продължиш да гледаш на Света със същата арогантна предизвикателност, с която вчера си го смятал за едва ли твое собствено дело. Нещо подобно се случи и с моя милост тази нощ, когато по неведомите виртуални пътища на Мрежата до мен достигна новината, че онлайн списание "Сивостен" е на прага на ново "хилядолетие" от своята дълга и славна история. След не чак толкова лекия шок и утихването на Московските камбани в главата ми, реших - и аз не знам защо - да споделя с вас някои леко несериозни, доста преднамерени и крайно предубедени спомени относно това виртуално и уникално явление. Звучи ви объркано ли? Не се притеснявайте - на мен също!

Лутайки се хаотично през времето и пространството, спомените ме връщат много години назад, в задушевната обстановка на една квартална кръчма. Не ме питайте кога и къде се е случило всичко това. Не помня. Спомням си обаче - толкова ясно сякаш беше вчера - една малка групичка симпатични млади хора, които в задушевната (и задушна!) атмосфера си разменяха, освен наздравици с хубаво червено вино, и едни мистериозни бели листа с множество черни знаци по тях. Вероятно това ще да са били някакви писания и кой знае защо тогава имах чувството, че странният блясък в очите им не се дължеше само на някои активни съставки в червената течност. In vino veritas казват мъдреците; може и така да е, но тогава, в онези далечни времена, истината не беше във виното. Истината беше в Словото и в Мрежата. И най-вече - в Хората. Аз бях част от тази малка, но някак странно сплотена общност от индивидуалности, някои събрани от превратностите на образователната система, други от мистериозните пътища на Мрежата. Аз бях там, сред тях, и се чувствах страхотно в тяхната компания, което за мен е твърде необичайно, защото аз съм от този тип хора (галено наричани "темерути"), за които най-добрата възможна компания са собствените им мисли. Е, в най-лошия случай мога да се примиря с още двама души - моето Второ Аз и моето Трето Аз. След толкова много години продължавам да се питам защо тогава, там, сред тези хора ми беше толкова приятно. Защо сред тях чувствах някакъв особен прилив на живот, който ме караше да бъда там отново и отново? Единственият възможен отговор, който ми идва наум, е, че ние имахме нещо общо и много ценно. Всички искахме да споделим частица от себе си със Света и каква по-добра възможност за това от Словото и Мрежата. Нека да ви разкажа с няколко думи за тях тогава, тъй като по-младите от вас вероятно не си спомнят тези времена.

А това бяха славни времена за Мрежата. Днешната младеж вероятно или няма понятие от култови навремето термини като "dial-up" и "3 k/s", или те я изпълват с презрение. Тогава всичко ставаше бавно, мъчително, с цената на часове, дни и нощи, седмици; с цената на съсипани нерви от виртуалния феномен получил традиционното българско название "дропене", нещо също непознато на днешните блестящи млади умове предполагам. Всичко това обаче беше неизмеримо ценно за нас. Не, то беше безценно, защото ни научи да ценим всеки бит информация, съхранен на заветния ни хард диск. Вярно, по-късно мнозина от нас загубиха това безценно качество, но не чак до такава степен, колкото онези, които никога не са притежавали дори частица от него. Все още си спомням как една нощ въобще не мигнах, защото исках да чуя финала на Втория клавирен концерт на Рахманинов с Вайсенберг и Караян колкото се може по-скоро. Спомням си и как сериозно се притеснявах, че след като пристигне следващата сметка за телефон, ще спя на стълбите. Имаше си една своеобразна романтика, която днес, уви, е безвъзвратно отминала. Това промени и нас, и следващото поколение. Коренно.

Тези далечни времена бяха славни и за Словото, което - не че искам да богохулствам - беше във всеки един от нас. Тогава имахме не само късмета интересите ни да са достатъчно разнообразни, за да ни гарантират имунитет срещу еднообразието, но имахме и смелостта с черните знаци на белия фон да изразяваме себе си. От една или от друга гледна точка, тази или онази частица от нас, но винаги и преди всичко - себе си. Правехме го за нас. Правехме го, защото ни харесваше. Доставяше ни удоволствие. Словото в онези исторически епохи може би не бе така изискано, така изящно и почти съвършено, както в по-късни времена, но то беше винаги искрено. Кой знае защо аз съм склонен да отдавам на искреността и спонтанността, на плама и чувството, много по-голяма тежест отколкото на рутината и ерудицията, на изискаността и елегантността. Мнозина вероятно ще ме определят като непоносим романтик или абсолютен глупак (или и двете) и несъмнено ще бъдат прави, но това е цена, която на драго сърце съм готов да платя, но да запазя спомените от онези времена непокътнати. Ала може ли да се живее само от спомени?

После всичко рухна.

Често се питам кога, как и защо нещата тръгнаха надолу. Все още не мога да си отговоря задоволително на тези въпроси. Дали се промениха хората? Или времената? Или и двете? Така или иначе, промяната бе някак коварно-постепенна, от този тип, който ти се набива в очите, когато вече е твърде късно. Хората станаха повече, но темите - по-малко. Изворът на идеи като че ли пресъхна и някогашното творчество се превърна в изключително изящни стилови упражнения лишени от каквато и да било дълбочина. Няма нищо по-тъжно за която и да е литературна форма от превърналия се в самоцел стил - колкото и да е брилянтен, той не може да замени пълната липса на съдържание. Появиха се статистики, нормативи, задължения, инициативи и пр., и пр. Масово се изпадна в жалък стремеж да се спаси количеството за сметка на качеството; да се спаси от потъване корабът, на който нямаше жива душа. Огромна власт над всички останали форми придоби вездесъщото "ревю", което убедително доказа, че принципът на конвейера може и да е безценен за автомобилната индустрия, но е крайно безполезен в литературата. Може би бяхме твърде увлечени в тази страст и така не можахме да осъзнаем, че обективността не е много повече от мит, а субективността - истинската същност на човешкото възприятие; че на този свят няма такова нещо като "добър вкус" и "лош вкус" - има само и единствено "личен вкус". Но е дяволски трудно да уважаваш чуждия вкус, когато той е коренно различен от твоя, нали?

Великият италиански композитор Джузепе Верди беше казал, че в музиката - също както и в любовта - човек трябва да е преди всичко откровен. Аз бих добавил, че това е в пълна сила и за литературата, а защо не и за изкуството въобще. Разбира се, да си приписваме заслуги за литература, творчество и изкуство е израз само и единствено на грандиозна суета от наша страна. Но нима не е лесно да ни бъде простена? Винаги съм смятал, че "автор" е престижна титла, която трябва да се заслужи и най-добрият начин за това е да бъдеш откровен. Винаги и напълно. За себе си спокойно мога да заявя, че винаги съм бил. Писал съм пълни глупости, вярно е, писал съм напълно лишени от въображение и стил неща, така е, писал съм изречения, които могат да ви докарат мигрена при прочитането им, писал съм какво ли не и как ли не. Ала никога не съм писал абсолютно нищо насила. Затова вече не пиша. Защото не мога (а и не искам) да направя подобен компромис със себе си. А и защото писането, освен точното настроение, иска и доста време. Това може би звучи прозаично и аз си спомням един приятел, който ми обясняваше, че той си превеждал фразата "Нямам време" като "Мързи ме". Предполагам, че това до голяма степен е вярно. Но не винаги. Понякога времето просто не е достатъчно, колкото и добра да е организацията, а от собствен опит мога да ви уверя, че разтягането на денонощието до 30-32 часа е обречено на пълен неуспех. Едно нещо обаче никога не трябва да забравяме - времето е важен фактор, но трябва и желание.

Сега идва ред на нещо като заключение. Може би много от вас ще изтъкнат, че аз съм последният човек, който е редно да пише подобно нещо. Предполагам ще бъдете прави, но както изтъкнах още в заглавието на тези няколко реда - аз не претендирам нито да съм сериозен, нито писанието ми да е добре структурирано. Тези размисли, всъщност, не претендират за нищо друго освен, че са дело на човек, който - малко или много - е бил част от онлайн списание "Сивостен" през цялата му история. Мисля, че на прага на новата "хилядарка" е нужен отговор само на един-единствен въпрос: "Защо ни е да правим всичко това?" За задоволяване на собствената ни суета? Твърде вероятно и напълно безобидно. От чисто алтруистични мотиви? Твърде невероятно и откровено глупаво. За да живеем по-добре? Твърде разумно и даващо директна стойност на съотношението между количество и качество. Отговорите са безброй и всеки трябва да открие верния за себе си. Верният отговор за "Сивостен", както би следвало да се очаква, ще бъде там, където обикновено е истината - някъде по средата. Или може би не? Успех!






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3814 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.